Вчера 35-годишният десен защитник на Манчестър Юнайтед Гари Невил внезапно обяви отказването си от футбола.
Може би някои почитатели на „червените дяволи" са са си казали „най-сетне", тъй като в последно време ветеранът по-скоро пречеше, а не помагаше на отбора си. През настоящия сезон играчът започна в два мача като титуляр (срещу Стоук Сити и Съндърланд), като и в двата имаше късмет, че не бе изгонен още преди почивката.
Със сигурност има и такива, които не са обърнали особено внимание на тази новина. Вярно е, че през последните години англичанинът не е онзи футболен фактор, който бе през 90-те години и в началото на новия век, а за него се и спекулираше за прекратяване на кариерата така, както се коментира постоянно за Райън Гигс и Пол Скоулс.
Отказването на Невил от футбола стана някак си тихо, скрито зад всички лудории и похарчени милиони на трансферния пазар.
И въпреки всички това той си остава една от живите легенди на съвременния английски футбол.
Гари е най-успешният защитник от създаването на Висшата лига през 1992 г. насам.
Той дебютира за Манчестър Юнайтед именно през тази година в мач за тогавашната Купа на УЕФА срещу Торпедо (Москва) и остана в родния си клуб цели 19 години.
През това време записа 602 мача с червената фланелка и спечели безброй много отличия - осем пъти е шампион на Англия, три пъти е носител на Купата на ФА, два пъти на Купата на Лигата, три пъти на Суперкупата „Community Shield", два пъти е печелил Шампионската лига и два пъти е ставал световен клубен шампион. Към това трябва да прибавим и 85 мача за националния отбор на Англия.
Но не само отличията пораждат респект към ветерана. Невил е продукт на онова време, в което футболът си беше просто игра и парите, заплатите и премиите оставаха на по-заден план. Гари е от този изчезващ вид играчи, които остават верни на клуба си доживот, които се раздават до последно на терена за неговата чест и които никога не биха ги разочаровали своята публика.
Дори във вчерашното си интервю за английските медии той започва със следните думи: „ Бил съм фен на Манчестър Юнайтед през целия си живот и ще остана такъв завинаги. Тук аз сбъднах една своя мечта, която винаги съм искал да осъществя".
Интересно как биха звучали тези думи от устата на Фернандо Торес, Дарън Бент или някоя друга звезда от по-новото поколение.
Невил е от футболистите от онази все по-рядка порода като Паоло Малдини, Франко Барези, Пиеро, Карлес Пуйол, Шави, които никога не измениха на своя отбор.
Дори и човекът, пръв подал му ръка и гласувал му доверие - сър Алекс Фергюсън, да не се бе задържал толкова дълго на мениджърския пост на „дяволите", едва ли защитникът щеше да напусне някога „Олд Трафорд".
Както страстно обичаше Манчестър Юнайтед и никога не каза нито една лоша дума за когото и да било в клуба или за привържениците, така Гари Невил бе истински боец на терена, който гореше в играта и бе нерядко дори прекалено агресивен спрямо противниците.
Все още помним ругатните му по адрес на Карлос Тевес в полуфинала за Купата на Лигата през миналия сезон или острите влизания, които често са го лишавали от пълни деветдесет минути на терена.
За този футболист изразът „силно любя и мразя" намира най-точно значение в неговото поведение.
Колкото беше безстрашен и дързък на игрището обаче, толкова скромен беше извън него. Той никога не се е надувал пред медиите, а основания за това е имал много. Никога не е търсил целенасочено внимание, за него най-важно винаги беше да си върши добре работата. Най-голямата медийна сензация около Невил бе свързана с друго име - Дейвид Бекъм, защото Гари кумува на сватбата на суперзвездата.
В едно интервю Димитър Бербатов признава, че именно Невил първи от състава му е пратил приветствен SMS след неговото преминаване на „Олд Трафорд", което е още едно свидетелство за голямото сърце на англичанина.
В момента в Англия се говори, че Гари Невил ще замени Анди Грей като анализатор във футболните предавания на „Sky Sports". Каквото и да предприеме оттук нататък легендарната „двойка" на Манчестър Юнайтед обаче, винаги ще го помним като онова брадясало и дори мустакато момче, с прическа, отдавна отминала модата си, което не спираше да тича и да се рита с противниковото ляво крило в името на победата на клуба на сърцето си.
На добър час, Гари!
