Сигурно всеки поне веднъж в живота си е бил на такава почивка или забава, че му се е искало тя никога да не свършва. Тазгодишният сезон във Висшата лига беше толкова вълнуващ и остави такива приятни усещания във всеки фен, че сякаш 38 кръга са твърде малко. Дори предстоящото Световно първенство по футбол не може да замести магията на Премиършип и трите месеца, в които лигата няма да се провежда ще изглеждат като цяла вечност.
Сега в края на кампанията е моментът да се направят изводите, време да се дадат отговори на всички ключови въпроси, задавани през годината. Един от тях беше дали Манчестър Юнайтед без Кристиано Роналдо ще спечели рекордна деветнайсета титла на Англия. Преди изиграването на последния мач е ясно, че това няма да стане. Но кой е главният виновник за провала на "дяволите" - самите те или някой друг? Има три варианта за решението на тази загадка, които ще подредим според тяхната значимост:
1. Фамилията Глейзър.
Американците купиха клуба преди пет години и за този период натрупа около 500 милиона паунда дългове. Тежестта на тази сума си пролича още през лятото, след като Кристиано Роналдо беше продаден за 80 милиона, а бяха привлечени играчи само за около 20.
Тогава Фъргюсън заяви, че състават му е завършен и че на пазара няма достатъчно "блестящи диаманти", които да привлекат окото му. Но след това в отбора дойде Маме Диуф от Молде, купени са и Крис Смолинг от Фулъм и нападателя на мексиканския Чивас Хавиер Ернандес - Чичарито, които ще се присъединят към "дяволите" през лятото. Нима те тримата са "диаманти"?
Спекулира се , че Бензема и Давид Силва са основните цели на Юнайтед за следващия сезон, но те едва ли ще се озоват на "Олд Трафорд", защото ще струват прекалено много. Заради дълговете се наложи сър Алекс да промени трансферната си политика. Сега тя се доближава до тази на Арсенал, купуват се млади играчи с цел развитие, но всички виждаме какво става с "артилеристите". Това ли ще се случи и с манчестърци?
Съставът е претъпкан с младоци, на които просто няма как да се даде нужното време за развитие. С идването на латиноамериканския нападател броят на нападетелите футболисти в тима нараства на седем, а феновете искат още един, но от класата на Рууни.
Какво стана с играчи като Андерсон, Тошич, Обертан? Всички те са смятани за големи таланти, но досега ролята и на тримата в отбора е повече от невзрачна. Мащабната кампания на привържениците срещу фамилия Глейзър не дава своите резултати, а такива задължитено трябва да има. Всички империи в историята са започвали да се разпадат първо отвътре, това се случва и с империята на Фъргюсън. Американските собственици са вирус, който бавно я разяжда. Клубът е оценен на 1 милиард лири и експресното намиране на купувачи е от първостепенна важност, защото догодина богаташите от Манчестър Сити и Тотнъм могат да запратят Юнайтед към Лига Европа.
2. Челси.
Алекс Фергюсън има една своя крилата фраза: "Класирането никога не лъже", а тази година таблицата показва, че Челси е една идея пред "червените дяволи". Тимът на Анчелоти впечатлява най-силно от всички останали отбори в Англия, не само с резултати, но и с играта си. "Сините" от Лондон са първенци в доста отношения: те са най-силният домакин в лигата с изгубени само четири точки у дома, отбелязали са най-много попадения, Дидие Дрогба и Франк Лампард са сред първите пет голмайстори в първенстовто, съставът спечели всичките си шест мача срещу тимовете от топ 4 с голова разлика 12:1 и т. н.
Тази година може да се превърне в най-успешната за клуба от създаването на Висшата лига , защото отборът има големи шансове да постигне дубъл - нещо, което никога не е правил. Основна заслуга за това има не само Анчелоти, но и футболистите, или по-точно връзката между тях.
Липсата на опит на италианеца във Висшата лига на моменти му пречеше да намери правилното решение, но тук на помощ идваха магическите моменти на класните футболисти като гола на Джо Коул след невероятна асистенция на Малуда в дербито с Юнайте, спечелено с 2:1. Ранното отпадане от Шампионската лига също изигра положителна роля за сегашното положение на Челси в първенстовото, осигури им нужната концентрация в края на сезона. Най-накрая Абрамович видя своя отбор такъв, какъвто го искаше - силен, непобедим, жаден за успехи. Изводът тук е един: "сините" от Лондон заслужават титлата повече от Манчестър Юнайтед.
3. Ливърпул - отборът на Бенитес беше последната сериозна преграда пред засилилия се към титлата Челси, но загуби у дома с 0:2. Цяла седмица се коментираше как ще подходят мърсисайдци към дербито, ще бъдат ли мотивирани да препънат временния водач и от това да се възползва големият конкурент по отличия Юнайтед. От клуба уверяваха, че ще играят изключително силно заради себе си, заради своите цели, а не заради някой друг.
Очакваше се физически по-свежият състав от Лондон да пресира обезверелия си съперник от самото начало или казано на жаргон "да изоре терена ". Схемата с трима нападатели, на която Анчелоти заложи, ясно подсказваше, че гостите ще търсят многото голове от първата минута.
Само че през първия половин час на срещата Челси изглеждаше като малко дете, което за пръв път гледа филм на ужасите. "Сините" бяха плахи, сковани, оставяха изключително много пространство на противниците си - нещо нетипично за отбор, излязал с такова мощно нападение. И точно в тези трудни минути за лондончани дойде грешката на Стивън Джерард. На практика "сърцето" на Ливърпул подари титлата на Челси за сметка на Манчестър Юнайтед - какво съвпадение, а?
В интервю след двубоя Анчелоти казва: " Не съм анализирал подаването на Джерард. Това бе важен гол и точно той промени развоя на срещата. Станахме по-уверени след това, а Ливърпул загуби част от силните си страни, който показа в първите 30 минути." Никой не може да обвини мърсисайдци, че нарочно са загубили срещата, но могат да ги обвинят в това, че отборът беше безкрайно немотивиран на терена.
Никаква емоция не личеше по лицата и на играчи, и на фенове, все едно това не беше голямо дерби, а приятелска среша. Роля за това безразличие може би изигра и равенството на Евертън предния ден, което гарантира сигурно евроучастие на момчетата на Бенитес догодина, било то и в Лига Европа.
