Сигурно често се отчайвате, когато наближи поредния квалификационен мач на българския национален отбор по футбол.
Едно тежко усещане затяга гърдите, а в главата прокънтява „Ох, пак ли". Да, пак, поне в последните няколко години. Често обновяването на ранглистата на ФИФА предизвиква веселяшки журналистически коментари за това, че отбори като Панама, Тринидад и Тобаго (една държава е) или Гвинея са преди нашите трикольори, които в момента кретат на 59-то място - хванати в сандвич от футболните колоси Мали и Демократична република Конго. Да, ама не сте прави да се чувствате така.
Няма как да е по-зле, казал песимистът. А, има, има... отговорил оптимистът. Но дори най-трагичните футболни случаи имат своите светли дни и живото доказателство е националният отбор на Бутан - най-слабият национален отбор на планетата. Към настоящия момент страната е на единствената позиция, от която никой не може да падне надолу - 208.
Тази формация играе официални мачове от началото на 80-те години на миналия век. По-точно присъства на мачове, защото допреди 5 дни отборът имаше общо ТРИ победи за има-няма 30 години. Последната седмица обаче е може би най-паметната по отношение на спорта в тази хималайска страна. Само в рамките на 5 денонощия футболистите от националния отбор се превърнаха във вечни герои, след като изковаха две победи над Шри Ланка и класираха Бутан за груповата фаза на квалификациите за Световното първенство през 2018 година.
Миналия четвъртък Бутан гостува в Коломбо в първия от двата мача на „именития" съперник, намиращ сена престижното 174-то място в класацията на ФИФА. Едва ли някой е заложил и стотинка на резултат, различен от победа за домакина. Последната среща между двата тима през 2013 завърши с очевидно предимство за Шри Ланка и победа с 5:2.
Но този път съдбата беше подготвила изненада. Мачът протича равностойно, а в 82-та минута се случва и чудото - Шерин Доржи вкарва топката във вратата на домакините при „мълниеносна" контраатака, носейки победата с 1:0 на Бутан. Абсолютен шок за футболна Азия, но напълно поправим, защото за преодоляването на квалификациите за квалификациите трябваше да се изиграе втори мач. А шансът Бутан да спечели две поредни срещи е приблизително равен на това да хванете мълния в бутилка.
Няколко часа преди реванша на 17-ти март на стадион Чанглимитан в Тимфу фуболистите на Бутан посещават близкия будистки храм. Изпълняват ритуали за късмет и благополучие, а капитанът Карма Шедруп Шеринг посяга към заровете. Много будисти, включително Далай Лама, смятат, че заровете могат да дадат добър знак, когато трябва да се вземат важни решения или предстоят значими събития.
„Хвърлих три тройки, девет", казва на излизане Шеринг. „Мисля, че е добър знак. Така мисля...", допълва несигурно 24-годишният капитан. Малко след това той и съотборниците му се изправят пред мечтата на живота си - груповата фаза на световните квалификации, от която ги делят 90 минути срещу сериозен съперник.
Не зная дали можете да си представите атмосферата на Чанглимитан, където 20 000 души са изпаднали в делириум още по време на първия съдийски сигнал. Входът за стигналите навреме е свободен, останалите търсят места по околните високи сгради. Всички работещи в страната са пуснати по-рано от работа, за да гледат мача по телевизията (телевизията е забранена в страната до края на 90-те години на миналия век).
Бутан се разтриса в 5-та минута на мача. Домакините повеждат в резултата с гол на единствения си професионалист - Ченчо Гиелтшен. Мечтата придобива плът, може би наистина може да се превърне в реалност! До края на полувремето обаче съперникът изравнява резултата. Едно е ясно - продължения няма да има, след изтичането на 90-те минути единият отбор ще е оцелял, а другият ще потъне във футболно забвение за още 3 години...
Равният е достатъчен на Бутан, за да се класира с общ резултат 2:1, но хубавите неща никога не идват даром. Буквално в 90-та минута на срещата футболистите на Шри Ланка се вдигат на отчаян щурм, изтощени от надморската височина, но решени да избегнат големия срам. Атака към вратата на Бутан и разбъркване в наказателното поле. Удар. Греда! Омекналите гласни струни на 20-те хиляди бутанци не успяват и да трепнат от страх. Не омекват обаче краката на въздесъщия Ченчо. Опитният футболист се ориентира най-бързо в мелето, поема топката и след впечатляващ рейд вкарва втори гол за Бутан. Секунди по-късно, с последния съдийски сигнал, сякаш небето и земята се събират в центъра на Чанглимитан. Публиката иска, но не може да повярва на видяното. Подобна ситуация, но с обратния полюс на емоциите, е в щаба на Шри Ланка.
„Не очаквахме такова нещо, много искахме да играем в групите", споделя през сълзи сръбският треньор на гостите Никола Ковазович. „Но ви казвам от цялото си сърце - ще стискам палци на Бутан! Вижте тези хора! Този народ заслужава тази победа повече от нас..."
Твърде вероятно е петдневното чудо на Бутан да загасне толкова бързо, колкото се роди. Също толкова вероятно е отборът да подобри рекорда си за най-болезнено поражение в официален мач (0-20 от Кувейт) в компанията на класни отбори като Япония, Република Корея и Австралия. Има ли обаче значение?
Всъщност, не. Най-точно го каза капитанът на Бутан Карма Шедруп Шеринг преди реванша: „Няма никакво притеснение у нас! Какво лошо може да се случи - няма как да паднем по-надолу, единственият ни път е нагоре".
