Люис Хамилтън е един от четиримата пилоти този сезон във Формула 1, който ще стартира за нов тим. Другите трима са Серхио Перес, Нико Хюлкенберг и Шарл Пик. Всеки един от тях се надява на силно начало с новия му отбор, въпреки трудностите, които са се появили през зимните тестове.
И с оглед амбициите и възможностите на Хамилтън и Mercedes, нормално е да погледнем към Топ 10 на успешните стартове на пилоти с новите им отбори.
Хуан Мануел Фанджо
1954, Гран при на Франция, Mercedes
Първият тим на Mercedes във Формула 1 дебютира в съвременния световен шампионат преди почти 60 години. Хуан Мануел Фанджо, световният шампион за 1951 започва сезон 1954 с Maserati и печели две победи, докато чака германците да се приготвят за старт.
Mercedes е един от най-големите тимове в Гран при състезанията преди Втората световна война и тимът бързо се връща в челото на Формула 1 в средата на 50-те години. В Реймс Фанджо е недостижим - зад волана на W196 със закрити колела, т.нар. „Type Monza", той печели победата и успява да затвори всички без съотборника си Карл Клинг с една или повече обиколки.
След като Mercedes се оттегля през 1955 - след трагедията в Льо Ман, Фанджо се мести във Ferrari, където също печели първото си състезание, но този път поделя победата и точките със съотборника си Луиджи Мусо, който му отстъпва колата си в средата на надпреварата, тъй като аржентинецът спира заради повреда.
Джанкарло Багети
1961, Гран при на Франция, Ferrari
Багети печели първия си старт с Ferrari, но преди това 26-годишният италианец е спечелил още две състезания, които обаче не са в календара на Формула 1. Точно тези две му победи му носят шанса да се пробва в световния шампионат. В Реймс отпадат няколко от лидерите, Багети прогресира и на финала побеждава Дан Гърни с 0,1 секунда.
В този момент изглежда, че във Формула 1 се е появила нова звезда, но се оказва, че кариерата на Багети е стигнала върха си. В следващите шест години той стартира в още 20 състезания, но успява да вземе точки само в две от тях.
Но този страхотен дебют на Багети му осигурява място в малката група пилоти, спечелили първото си състезание във Формула 1 - другите са Джузепе Фарина и Джони Парсънс в Инди 500.
Педро Родригес
1967, Гран при на ЮАР, Cooper
След трансфера на Серхио Перес в McLaren и влизането на Естебан Гутиерес в Sauber, 43-годишното чакане на нова победа на мексикански пилот във Ф1 може би е към края си.
Най-успешен сред четиримата мексикански пилоти преди двете настоящи звезди е Педро Родригес - две победи и седем подиума. Първата от тях, на „Киалами" през 1967 идва в едва десетото му състезание във Ф1 и в дебюта му за Cooper.
В ЮАР Родригес се бори с частния пилот от Зимбабве Джон Лав, който също кара Cooper и е начело малко преди финала, но горивото му свършва и той принуден да спре в бокса за зареждане.
В края на 1967 Родригес напуска Cooper и по-късно кара за Ferrari и BRM. За съжаление, той става поредният пилот, загинал в този много опасен за състезателите период - Педро катастрофира и загива в състезание с прототипи на „Норисринг" през 1971.
Марио Андрети
1971, Гран при на ЮАР, Ferrari
Марио Андрети се появява късно на пистата - основно заради трудностите в детството му - семейството му емигрира от Италия в Щатите, когато той е на 15 и бъдещият световен шампион живее известно време в емигрантски лагер.
Марио дебютира във Формула 1 с Lotus през 1968 в Гран при на САЩ - той сензационно печели квалификацията и се движи на втора позиция, но отпада заради повреда в съединителя.
В началото стартовете в Америка са по-важни за Андрети, така за две години той записва само 8 състезания във Формула 1, карайки за Lotus и March и успява веднъж да се качи на подиума.
Но договорът с Ferrari го извежда на голямата сцена на световния шампионат. В дебюта си за Скудерията на „Киалами" Андрети стартира четвърти и след това се справя с Джеки Стюърт в битката за победата.
11 години по-късно, след една световна титла и още 12 победи във Ф1, 42-годишният Андрети се завръща във Ferrari, за да замени Дидие Пирони, който е катастрофирал тежко на „Хокенхайм" месец по-рано. Марио печели квалификацията на „Монца" и завършва трети в състезанието. Това е скромен успех за италианския тим през 1982, сезонът в който загива Жил Вилньов.
Джоди Шектър
1977, Гран при на Аржентина, Wolf
Нормално е да очакваме, че болид, създаден от Харви Постлетуейт, Патрик Хед, Рос Браун и Ейдриън Нюи, ще спечели първото си състезание, нали?
На стартовата решетка в Буенос Айрес през 1977 има само един болид Wolf WR1, каран от Шектър, но точно той печели победата. Джоди се възползва от отпадането на петимата пилоти, стартирали от първите пет места на решетката, но печели победата с 43 секунди аванс пред втория.
И този успех не е изключение - следват победи в Монако и Канада. Шектър обаче прекарва само още един сезон в тима, след което подписва с Ferrari и това му отваря пътя към световната титла.
Нелсон Пикет
1986, Гран при на Бразилия, Williams
Преди началото на сезон 1986 Пикет отхвърля офертата на Brabham, тимът, с който е спечелил двете си световни титли, и подписва с Williams. Така за новия сезон бразилецът се превръща във фаворит №1 за титлата, тъй като тимът на сър Франк разполага с най-добрия болид във Ф1 по това време.
Пикет стартира отлично - победа в първото му състезание за Williams в Бразилия, а съотборникът му Найджъл Менсъл се удря със звездата на Lotus Айртон Сена и катастрофира.
Но сезонът далеч не се развива по най-добрия начин за Williams. Пикет се ползва с подкрепата на доставчика на мотори на тима Honda и освен това, в договора му е записано, че той е безспорният №1 в тима, което е потвърдено отново от Франк Уилямс, бразилецът се оказва в люта битка за титлата с Менсъл.
В крайна сметка, двамата пилоти на Williams губят битката за титлата срещу Ален Прост с McLaren, който я печели с 2 точки аванс.
Все пак, през 1987 Пикет печели третата си световна титла, но отношенията му с Williams така и не се подобряват и в края на сезона той напуска, за да премине в Lotus, като с него си тръгва и Honda.
Найджъл Менсъл
1989, Гран при на Бразилия, Ferrari
Въпреки че е един от символите на Williams, Менсъл има зад гърба си и два успешни сезона във Ferrari. И той е последният пилот, нает от основателя на тима Енцо Ферари преди смъртта му.
След слаб сезон в Williams, основно заради моторите Judd, през 1988, Менсъл решава да приеме офертата на Ferrari. Очакванията в тима за първото състезание за годината в Бразилия не са големи - новият болид F640 има проблеми с издръжливостта на новата полуавтоматична скоростна кутия. Трансмисията се чупи толкова лесно, че Менсъл дори си купува билет за самолет за Англия, който излита преди финала на състезанието.
Но колата на Ferrari издържа до финала за огромна изненада на всички, но най-вече на Менсъл. Той печели победата, след което се порязва на купата...
По-късно Менсъл печели само още две състезания за Скудерията и така и не успява да се нареди сред претендентите за титлата. На следващата година Менсъл отпада в Гран при на Великобритания, обявява, че напуска Ferrari и малко по-късно подписва с Williams.
Ален Прост
1993, Гран при на ЮАР, Williams
В началото на сезон 1993 на всички е ясно, че Прост е големият фаворит за победата в ЮАР. През 1992 Williams доминира във Ф1, но и двамата пилоти напускат тима в края на сезона. Менсъл научава, че Прост идва в Williams и решава да напусне, като се мести в IndyCar, а Рикардо Патрезе, който очаква, че Прост ще заеме мястото му, вече е подписал с Benetton за 1993.
Така Прост започва 1993 с болид, който е една класа над всички останали и с Деймън Хил за съотборник, който дотогава има два старта във Ф1.
Айртон Сена се бори до последно с Прост, но не успява да спре успехите на Wiiliams - Ален печели 7 победи и 13 квалификации, което му носи четвъртата му световна титла.
Но това не е първият победен дебют на Прост. Девет години по-рано той печели на бразилската писта „Жакарепагуа" при завръщането си в McLaren, откъдето се е махнал след слабия му дебютен сезон във Ф1 през 1980.
Кими Райконен
2007, Гран при на Австралия, Ferrari
През 2007 в Гран при на Австралия стартират трима пилоти, каращи за нови за тях отбори, които имат шанс за победата. Това са световният шампион Фернандо Алонсо и дебютантът и негов съотборник в McLaren Люис Хамилтън. Но победата е за Кими Райконен, който записва първото си състезание като заместник на Михаел Шумахер във Ferrari, след като в края на предишния сезон е напуснал McLaren, а германецът се е оттеглил.
Райконен контролира напълно състезанието, а Алонсо завършва на 8 секунди зад него. Скоро след това Кими отстъпва в класирането, но в крайна сметка триумфира в края на сезона и взе титлата.
Фернандо Алонсо
2010, Гран при на Бахрейн, Ferrari
Победата на Райконен в Австралия през 2007 така и не постави началото на „нова успешна ера" за Скудерията. Всъщност, след по-слабите 2008 и 2009 тимът го освободи и на мястото му дойде Фернандо Алонсо. И испанецът спечели първото си състезание за Ferrari.
В квалификацията Фелипе Маса е по-бързият пилот на тима, но старта Алонсо си проби път до второто място, избутвайки съотборника си, а в края на състезанието наследи първото място от Себастиан Фетел, който имаше проблеми. Оттогава насам Алонсо е надеждата на тима за нова световна титла след тази от 2007 и всеки път се оказва много близко до нея, но не успява да я вземе.
