Изразът "магията на купата" се е родил преди около 100 години в английските вестници.
Измислен е за Купата на Футболната асоциация.
Турнирът, считан тогава за най-важен в страната.
В света, ако трябва да бъдем още по-точни.
Години по-късно се ражда и друг култов израз, отнасян винаги към тази надпревара - Пътя към "Уембли".
Да стигнеш до финала на митичния стадион, в храма на футбола.
И двете фрази много добре прилягат за полуфиналите, една магия в магията на турнира за Купата на ФА, които имат своята собствена история.
През този уикенд Манчестър Юнайтед ще срещне Евертън, а Кристъл Палас ще играе с Уотфорд на последната права по Пътя към "Уембли".
Иронично, това вече е само фраза - полуфиналите също са на този стадион.
И тази магия все повече помръква, както толкова много романтични неща от историята на английския футбол.
Но традицията повелява велики случки на полуфиналите.
Първият е игран на 17 февруари 1872 г. по обяд, като Кристъл Палас и Роял Енджинийрс завършват 0:0.
Близо месец по-късно Роялс печели преиграването с 3:0, а после губи финала от Уондърърс.
Полуфиналите се играят до победа в редовно време - ако се налага с 2,3, че и 4 преигравания!
Избират се неутрални терени из страната, достатъчно големи като капацитет и на разстояние, сравнително равнопоставящо пътуващите фенове на двата съперника.
Манчестър, Бирмингам, Ливърпул, Шефийлд, Лийдс са обичайни места, ако няма тимове от този град на полуфинал.
Традицията продължава до 90-те години на миналия век, когато Футболната асоциация решава, че календарът не позволява гладиаторските мачове до изнемога.
Най-великият случай е през 1980-а, когато Арсенал печели чак четвъртия мач с Ливърпул с 1:0, след три опита, завършили с ремита преди това!
Между 12 април и 1 май двата гранда се срещат четири пъти, като 0:0 (на стадион "Хилзбъро"), 1:1 и 1:1 (два пъти на "Вила Парк") водят до преиграване на преиграването на преиграването, което трябва да е в Ковънтри.
С този исторически мач е свързана велика случка.
Преди него Боб Пейсли, мениджър на Ливърпул, казва на играчите си: "Внимавайте за Озбърн, опасен е.".
Те се споглеждат, защото в състава на Арсенал няма играч с такава фамилия."Озбърн, онова момче от Ипсуич", уточнява Пейсли.
"Говори за Брайън Талбът", прошепва нерешително вратарят Рей Клемънс.
Същият - Арсенал го е купил месец по-рано от Ипсуич.
Точно Талбът вкарва решителния гол и праща тима на финал.
Първият полуфинал в Купата на ФА, игран на "Уембли" (за ужас на романтиците в Англия) е през 1991 г.
Арсенал и Тотнъм се срещат, а заявките за билети са толкова много, че ФА решава за уместно мачът да остане в Лондон.
Пред около 83 000 зрители Тотнъм бие с 3:1, а Пол Гаскойн вкарва гол от пряк свободен удар, който е смятан за най-великият в историята на полуфиналите.
До 1999-а...
Тогава Райън Гигс навързва цялата защита на Арсенал и бележи победно за 2:1, пращайки Манчестър Юнайтед на пътя към требъл.
Този гол е №1 в цялата история на турнира, определи преди няколко години Футболната асоциация.
Най-много полуфинали са се играли на "Вила Парк" в Бирмингам - 55.
Точно там Гигс вкара вълшебния си гол.
Най-голяма посещаемост имаше двубоят Манчестър Юнайтед - Евертън през 2009-а, когато 88 141 зрители изпълниха "Уембли".
За съжаление в този ден Димитър Бербатов пропусна решителната дузпа и Юнайтед отпадна...
Е, в събота пак на този стадион, пак ще играят Юнайтед и Евертън.
Двата клуба са втори и трети в таблицата с най-много участия на тази фаза - 27 и 25 съответно.
Само Арсенал има повече - 28.
Българин този път няма да има, но емоциите са гарантирани.
Това е уикендът на полуфиналите.
А тяхната история вещае отново да видим драма и магия, както се полага на най-стария и романтичен турнир по футбол в света.
