Той не създава положения, рядко шутира във вратата, а за 1545 минути този сезон във Висшата лига и в Шампионска лига няма попадение, няма асистенция, но има пет жълти картона.
Статистиката за Тотнъм на Муса Дембеле не прилича на нещо внушително.
Човек трябва наистина да има въоръжено око, за да се вгледа отвъд числата и да пренебрегне Деле Али, който има повече отнети топки в Премиър лийг; Ерик Дайър, имащ повече пресечени пасове; Муса Сисоко, който е направил повече голови подавания в първенството; и Кристиан Ериксен, с когото просто няма база за сравнение. Всички изброени са с по-добри показатели от белгийския национал, което обаче не значи, че той не е специален.
Футболистът, който може да изпълнява „Лебедово езеро" с футболни обувки. Така журналистите от Острова определиха един от малкото бляскави финтове, които Дембеле умее да прави. Изпълнението се състои в дрибъл на скорост с рязка промяна на посоката на 180 градуса, като при движението играчът усуква глезена си, а после извърта и цялото си тяло - сякаш под звуците на великия Чайковски.
Необикновен компонент, какъвто е и самият футболист.
Разбира се, в балетното сравнение има и нотка на ирония. По света има достатъчно футболни майстори, чийто стил да може да бъде сравнен със изкуство, и Муса Дембеле не е сред първите, за които човек би се сетил, въпреки че майка му е художничка. №19 от Тотнъм дори тича малко странно изпъчен и с наведена глава, а когато получи топката на стрелкова позиция в близост до противниковата врата, предпочита да се обърне с гръб и да подаде, вместо да шутира.
Зад „лебедовия" му финт обаче си има история на някогашен средна класа нападател, превърнал се в жизненоважна фигура в Тотнъм. В туптящото сърце на тима.
Като юноша в Антверпен Муса играел футбол, но без футболни врати. В двата края на игрището имало само линии, а гол се вкарвал, когато с дрибъл пресечеш линията и непосредствено след това укротиш топката на едно място. Така младежът усъвършенствал движение, което години по-късно ще се превърне в негова запазена марка.
В първите години от кариерата си Дембеле играе за Жерминал Беершот, Вилем II и АЗ Алкмар. За общо 160 мача се разписва 37 пъти - определено недостатъчно за играч, чиято основна роля по това време е да бележи.
През август 2010 г. обаче мениджърът на Фулъм Марк Хюз вижда достатъчно, за да плати 5 млн. паунда. По-късно Мартин Йол преквалифицира нападателя в полузащитник, въпреки че му дава и креативни функции покрай Дани Мърфи и Мамаду Диара.
Дембеле се различава не само на терена, защото в интервютата си говори за любовта си към мюзикъли, колко обича да свири на китара и да пътува. Придава различна визия.
Повратният момент идва през август 2012 г., когато Дембеле става част от революцията на Андре Вияш-Боаш в Тотнъм. Както обикновено, белгиецът не е забелязан и не се радва на особено внимание, защото сред новите попълнения са още играчи като Ян Вертонген, Емануел Адебайор, Гилфи Сигурдсон и Клинт Демпси.
Постепенно Дембеле става любимец на феновете на „шпорите", но още няма идентичност, докато мениджър не става Маурисио Почетино, който го превръща в един от най-ефективните дефанзивни полузащитници в света.
Той няма неизчерпаемата енергия на Канте, няма интелекта на Бускетс и не е боец като Каземиро, например. Но точно това го прави необикновен, какъвто е „лебедовият" му финт. Дембеле прави нещата по свой начин. Различен тип дефанзивен халф, надскачащ всеки чисто статистически показател. Придава чувство на сигурност у съотборниците си, умее да разваля настроението на съперниците си и да ги притеснява само със своето присъствие
В мача срещу Ювентус от Шампионската лига Дембеле бе направо брутално добър, какъвто е и всеки път, когато фокусът е единствено върху неговото представяне. Играчът отнемаше топката, печелеше пространство, а в противниковата тренира я предоставяше на виртуозите в състава. Отново и отново. Уплътняваше средата на терена и обезличаваше опонентите си.
Спортът вече се е развил до такава степен, че статистическите показатели имат огромна тежест и са силен аргумент и повод за генерални изводи. Но ако Дембеле показва едно, то е, че емоционалният аспект не е за пренебрегване и все още име личности, чието влияние не може да бъде измерено и поставено в рамките на точната наука.
За да оцениш такъв играч, трябва нюх, а не компютър.
