Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Самоличността на Жозе

През годините Моуриньо си изгради образ, подобен на Императора Палпатин
През годините Моуриньо си изгради образ, подобен на Императора Палпатин

Жозе Моуриньо трогна футболния свят с поведението си на „Олд Трафорд". Направо наизвадихме кърпички и забърсахме напиращите сълзи, когато прошепна в ухото на сър Алекс, че няма червен картон на Нани. Смирената му и дори леко тъжна физиономия след края, обяснявайки как по-добрият отбор загубил... Това вече бе изкуство.

Разбира се, Жозе е артист от топ ниво, освен великолепен треньор.  Той играе на най-високата сцена, знаейки че светът гледа. Когато говори по този начин трябва да сме внимателни.

Не си спомняме той да каза поне веднъж, че Барселона бе по-силният отбор, когато каталунците разпиляваха неговия Реал в началото на престоя му в Мадрид. Никога! Такова нещо Жозе не може да признае. Широкоскроен е, когато отдава дължимото на Юнайтед и сър Алекс, но имайки едно наум, че това скоро може да е най-примамливият свободен пост по върховете на футбола. Защо да не си остави вратичка?

През 2005-а година Жозе се показа лош губещ, когато обвини само и единствено съдията за отпадането от Ливърпул на полуфинал в Шампионската лига. Тогава не бе смирен и тъжен за пред камерите. Така бе и след червения картон на Пепе срещу Барса на четвъртфиналите преди 2 години. Нищо, че съперникът си беше по-добър.

Да се обзаложим (не че е доказуемо), че нямаше да има и помен от смирение и признание към съперника, ако Реал бе отпаднал. Тогава щяхме да чуем за 30-сантиметровата засада на Ван Перси преди автогола на Рамос, за отмененото попадение преди почивката, за какво ли не.  Щеше да намери нещо. Това е той - Жозе. Несравним, влудяващо дразнещ и лудо обичан, съответно от съперници и свои.

През годините Моуриньо си изгради образ, подобен на Императора Палпатин от „Междузвездни войни". Този с наметалото, който води Империята на силите на злото. Осанката на Жозе е по-скоро демонична, отколкото симпатична, освен за феновете на отборите, които води. Те го обичат, поне до първия (третия, петия или десетия) скандал, който вдигне на всички в клуба, включително на запалянковците. Но знаят, че ще донесе триумфи и трофеи. Защото силата му като футболен треньор е огромна. Разбира играта, усеща пулса и - в Манчестър промени плана си със смяната и хвърли Модрич вместо готовия вече да влезе Бензема. Разкри къде и как ще се огъне Юнайтед.  Натисна и завъртя ножа в прясната рана и доуби съперника, получил тежък удар с червения картон. Освен това веднага извади Арбелоа, който имаше жълт картон, за да парира всякаква възможност поставеният под напрежение съдия Чакър да се изкуши да търси компенсация и паритет на терена.

При управлението на отборите си Моуриньо умее да използва Силата, влиянието му върху играчите е поразително. Няма отбор, откъде да си е тръгнал нехаресван от съблекалнята. Така ще стане и с Реал, въпреки периода на замразени отношения с тартори като Касияс и Рамос. Португалецът е великолепен психолог - като Императора, който успява да контролира и мотивира своите Лордове на Сит, за да атакуват бунтовниците.  Умее да влиза и в умовете на враговете, а някои от тях да привлича и на тъмната (по-скоро в случая) на своята страна. Да, ако има образ, до който е близък, това е на Палпатин. Това сравнение не е еднополюсно и негативно, просто човекът има сила и харизма, която не е по вкуса на всеки.

Жозе може да вдигне 10-ата купа на шампионите, която Реал чака вече 11 години. На него ще му е трета, а това, както се знае, е постигал само един човек - Боб Пейсли, безсмъртният диригент на великия Ливърпул от края на 70-те и началото на 80-те. Да, но Жозе би го сторил с три различни клуба за 9 години. Три отбора от три държави, от различни първенства, сред хора, говорещи различни езици и в условия на несравними футболни култури. Това постижение ще е велико.

Моуриньо нерядко е от Тъмната страна на силата. Отборите му понякога изповядват деструктивен, консервативен, дори скучен футбол. Понякога са хала, каквато напоследък е Реал, а често бе и Челси. Но винаги печелят. В края на великата приказка „Междузвездни войни" Императора губи своята война срещу Люк Скайуокър и остатъците от джедаите, но не един футболен джедай вече падна във война да спре Моуриньо. Ако превърне своя филм за Шампионската лига в трилогия през май на „Уембли" с Реал, дори тези, които не го харесват или презират за поведение, стил или философия, ще трябва да признаят - Императора победи.

Най-четените