Жозе Моуриньо трогна футболния свят с поведението си на „Олд Трафорд". Направо наизвадихме кърпички и забърсахме напиращите сълзи, когато прошепна в ухото на сър Алекс, че няма червен картон на Нани. Смирената му и дори леко тъжна физиономия след края, обяснявайки как по-добрият отбор загубил... Това вече бе изкуство.
Разбира се, Жозе е артист от топ ниво, освен великолепен треньор. Той играе на най-високата сцена, знаейки че светът гледа. Когато говори по този начин трябва да сме внимателни.
Не си спомняме той да каза поне веднъж, че Барселона бе по-силният отбор, когато каталунците разпиляваха неговия Реал в началото на престоя му в Мадрид. Никога! Такова нещо Жозе не може да признае. Широкоскроен е, когато отдава дължимото на Юнайтед и сър Алекс, но имайки едно наум, че това скоро може да е най-примамливият свободен пост по върховете на футбола. Защо да не си остави вратичка?
През 2005-а година Жозе се показа лош губещ, когато обвини само и единствено съдията за отпадането от Ливърпул на полуфинал в Шампионската лига. Тогава не бе смирен и тъжен за пред камерите. Така бе и след червения картон на Пепе срещу Барса на четвъртфиналите преди 2 години. Нищо, че съперникът си беше по-добър.
Да се обзаложим (не че е доказуемо), че нямаше да има и помен от смирение и признание към съперника, ако Реал бе отпаднал. Тогава щяхме да чуем за 30-сантиметровата засада на Ван Перси преди автогола на Рамос, за отмененото попадение преди почивката, за какво ли не. Щеше да намери нещо. Това е той - Жозе. Несравним, влудяващо дразнещ и лудо обичан, съответно от съперници и свои.
През годините Моуриньо си изгради образ, подобен на Императора Палпатин от „Междузвездни войни". Този с наметалото, който води Империята на силите на злото. Осанката на Жозе е по-скоро демонична, отколкото симпатична, освен за феновете на отборите, които води. Те го обичат, поне до първия (третия, петия или десетия) скандал, който вдигне на всички в клуба, включително на запалянковците. Но знаят, че ще донесе триумфи и трофеи. Защото силата му като футболен треньор е огромна. Разбира играта, усеща пулса и - в Манчестър промени плана си със смяната и хвърли Модрич вместо готовия вече да влезе Бензема. Разкри къде и как ще се огъне Юнайтед. Натисна и завъртя ножа в прясната рана и доуби съперника, получил тежък удар с червения картон. Освен това веднага извади Арбелоа, който имаше жълт картон, за да парира всякаква възможност поставеният под напрежение съдия Чакър да се изкуши да търси компенсация и паритет на терена.
При управлението на отборите си Моуриньо умее да използва Силата, влиянието му върху играчите е поразително. Няма отбор, откъде да си е тръгнал нехаресван от съблекалнята. Така ще стане и с Реал, въпреки периода на замразени отношения с тартори като Касияс и Рамос. Португалецът е великолепен психолог - като Императора, който успява да контролира и мотивира своите Лордове на Сит, за да атакуват бунтовниците. Умее да влиза и в умовете на враговете, а някои от тях да привлича и на тъмната (по-скоро в случая) на своята страна. Да, ако има образ, до който е близък, това е на Палпатин. Това сравнение не е еднополюсно и негативно, просто човекът има сила и харизма, която не е по вкуса на всеки.
Жозе може да вдигне 10-ата купа на шампионите, която Реал чака вече 11 години. На него ще му е трета, а това, както се знае, е постигал само един човек - Боб Пейсли, безсмъртният диригент на великия Ливърпул от края на 70-те и началото на 80-те. Да, но Жозе би го сторил с три различни клуба за 9 години. Три отбора от три държави, от различни първенства, сред хора, говорещи различни езици и в условия на несравними футболни култури. Това постижение ще е велико.
Моуриньо нерядко е от Тъмната страна на силата. Отборите му понякога изповядват деструктивен, консервативен, дори скучен футбол. Понякога са хала, каквато напоследък е Реал, а често бе и Челси. Но винаги печелят. В края на великата приказка „Междузвездни войни" Императора губи своята война срещу Люк Скайуокър и остатъците от джедаите, но не един футболен джедай вече падна във война да спре Моуриньо. Ако превърне своя филм за Шампионската лига в трилогия през май на „Уембли" с Реал, дори тези, които не го харесват или презират за поведение, стил или философия, ще трябва да признаят - Императора победи.
