Част от историята

„Ние вече сме част от историята". Думите са на Матей Казийски. Датата е 19 октомври 2012 година. Мястото - катарската столица Доха. Малко преди българинът да изрече тази фраза италианският Трентино Волей, наричан за краткост от мнозина просто Тренто, е спечелил четвъртата си поредна световна титла на клубното ниво. Нещо, което се случва за пръв път в историята на турнира. И което едва ли скоро ще се повтори. Поне не и в близко бъдеще.

Досега италианската доминация е пълна - от учредяването на турнира при мъжете до днес победители са само тимове от Апенините . В първия период на надпреварата титлата  печелят три отбора - Максиконо Парма (1989), Медиоланум Милано (1990, 1992) и Ил Месаджеро Равена (1991).

За осемте издания на състезанието при мъжете Тренто не просто е печелил половината трофеи. А го направи в четири последователни години. И неизменно с тандема Радостин Стойчев - Матей Казийски. Затова „Ние вече сме част от историята" звучи повече от скромно от устата на българския волейболист. Така ще остане и когато Матей престане да се състезава, а на Радо му писне от треньорския занаят.

Но титлата в Доха не беше важна само за мястото в историята. Тя беше важна и за запазването на мита „Тренто". Митът , който беше сериозно разклатен след детронирането от Зенит Казан в Шампионската лига, след драматично загубения финал за титлата в Италия от Мачерата и след повторението в мача за Суперкупата през септември. Изненадващото поражение у дома срещу средняка Вибо Валентия в старта на италианското първенство изглеждаше капакът на всичко.

Страхопочитанието на съперниците към Тренто бе солидно разклатено и всичко можеше да рухне при неуспешно представяне на световното клубно първенство в Доха. Просто когато след 5 години на пълна доминация в Италия, Европа и света си ударен на всички фронтове, изправянето е много трудна задача. Дори и за най-големите в спорта. Стойчев научи този отбор да печели. При това преди да го е научил да губи. Затова рецептата за излизане от кризата беше титла. С цената на много от предишните. Затова играчи и целият треньорски щаб се постара да го направи, показвайки волейбол от изключителна класа.

Още по-сладко за целия клуб беше по пътя към трофея в Доха да бъде смазан Зенит Казан - безспорно най-високобюджетният тим в целия свят. Руският гранд спря Тренто по пътя към друга глава от волейболната история - изравняването на рекорда на ЦСКА (Москва) от 4 поредни титли в Шампионската лига.

Стойчев и Казийски вече имат своето място в историята на световния волейбол. Имат го и в историята на Тренто като тандема, донесъл на малкия италиански град спортната слава. До преди пристигането на българския специалист Тренто беше едно малкоизвестно място в Северна Италия. С висок стандарт на живот, ски писти наблизо и един волейболен отбор, който въпреки не лошия си бюджет не успяваше да избяга от щемпела си „средняк".

След назначаването на Стойчев клубът успя. Стана фактор в световния волейбол. Спечели всичко възможно. Не и без помощта на президента Диего Мосна, който се намесваше винаги, когато е необходимо. Независимо дали ставаше дума за усмиряване на КГБ-ейците от Динамо (Москва) при отмъкването на Казийски, за ловки политически совалки с Хавана за Османи Хуанторена или за промяна на правилата в италианската волейболна система за привличането на Цветан Соколов. Та дори за сертификата на Матей след напускането на националния отбор това лято...

Тренто определено не е най-богатият клуб в Италия. Политиката, наложена от Стойчев, не е базирана на огромни заплати. Със солидни възнаграждения са капитанът Казийски и суперзвездата Хуанторена. И двамата биха получавали двойно в руското първенство. Но засега са твърдо обвързани с Тренто.

Останалите им съотборници не са сред най-скъпоплатените на своите постове. Но голяма част от тях със сигурност ще е благодарна до гроб на Стойчев. Като центъра Емануеле Бирарели, който преди идването на българина в клуба е пред отказване от спорта заради здравословен проблем в атакуващата дясна ръка. Сега Бира, както го наричат в Италия, е един от стълбовете на националния отбор и взе медал от Олимпиадата в Лондон. Либерото Андреа Бари пък поцъква волейбол за 20 000 евро на сезон преди пристигането на Стойчев. Днес получава няколко пъти повече и е несменяем титуляр в „скуадра адзура".

Тренто не е най-богатият клуб в Италия. Но определено е най-успешният в последните 5 години. Заслугата за това е на двама българи. Които вече са част от историята.

#2 Оня Дето Го Трият 24.10.2012 в 08:33:16

То сега всички им се радват и се прилепват към успеха им, като се гордечт че са българи...... А само преди 2 месеца на Олимпиадата някои искаха да им отнемат българското гражданство на тоя тендем, нали помните

Новините

Най-четените