Националите доказаха, че за тях невъзможни неща няма и написаха история - първи неуспех срещу футболните ентусиасти от Малта у дома. 1:1.
Малтийците, само да вметнем, за последните 8 години имат 1 победа като гост на Армения и 2 равни с Грузия и Албания у дома. Останалото са към 30 загуби.
Това още не ни се бе случвало, а какъв по-подходящ ден да го видим, ако не годишнината от най-великия ден във футболния ни летопис?
17-ти ноември 1993 г. Да, да - не се живее с миналото, ще кажете.
Но на 17-ти ноември преди 21 години се преобърна всичко. Тогава с един пас на Любо Пенев и ракетен удар на Емо Костадинов изведнъж открихме, че не сме толкова дребни и незабележими.
Бием Папен и Кантона, отиваме на световно. Можем!
От години насам нищо не ни връща към онзи спомен, освен снимките. Тъжната гледка на Любо край тъчлинията в неделя вечер контрастира ярко с деня, в който той, Емо и останалите превзеха Париж.
Разбира се, след такива резултати треньорът е виновен. Но как да не ти стане мъчно за Пенев, който трябва да опитва да накара Манолев да завива и центрира, Попов да уцели вратата поне от дузпа, Минев да мисли, а Дяков да подаде поне веднъж на мач точно по посока вратата на съперника.
Изходът за Пенев е очевиден - оставка. Не само заради подозренията, че съблекалнята не го иска. И заради резултатите. И заради излъганите очаквания.
Но най-вече в името на достойнството му и това, че за победител от най-големия ни отбор няма място в една съблекалня с хората, които сега носят екипа на България.
Треньорът недоизказа някои неща, които осезаемо намекна след конфузното. Че в националния има хора, които категорично не си дават зор, е видно още от края на миналите квалификации.
То такива в нашия отбор има винаги, само се сетете колко различни селекционери смениха.
Играта на хора като Ивелин Попов и Станислав Манолев в мачовете с Хърватия, Норвегия и Малта бе под всякаква критика.
Прибавяме там някъде и незабележимият Георги Миланов, който прави силни мачове в ЦСКА (Москва). И получаваме триото от личности, които трябва да водят отбора напред.
И тримата не се напънаха дори в тягостните последни минути с Малта - ей така, да избегнем поне срама.
Пенев посочи и дузпата, изпълнена странно от капитана Попов, а и някои други моменти. Видно е, че подозира играчите. Кой знае откъде ли идва настроението на тези герои - дали не е от онези шефове в БФС, които хем поискаха Любо да си ходи след загубата в Осло, хем не намериха смелост да го сменят.
Един от тях беше в ложите срещу Малта и нападна остро селекционера след края - вездесъщият шеф на Лудогорец, който има мнение по всеки въпрос във футбола ни. Ако сме я докарали дотам Домусчиев да казва кой да е селекционер на България, можем само да се плеснем по челото и да теглим една майна на всичко.
Нещата стават трагикомични. Попов, Манолев и останалите, справедливо наречени "анонимници" от хърватските медии, свалят Любо Пенев. Него обаче го знаят по света, а и ние помним какво направи на тоя ден преди 21 години.
И да го махнат от поста или сам да си тръгне, неговата следа във футбола остава.
А тяхната?
