Новото правило за картотекирането на 25 играчи на възраст над 21 години на практика не се отрази на отбора.
От списъка с футболистите, с които разполага новия мениджър Ходжсън, се вижда, че всяка позиция на терена е покрита достатъчно добре, но в същото време повечето от тях бяха на „Анфийлд" и миналия сезон. Защо тогава тези играчи не можаха да стигнат до нещо повече от седмото място и полуфинал за Лига Европа?
Нека си припомним как играеше Ливърпул под ръководството на Рафаел Бенитес. На вратата си беше Пепе Рейна. Пред него в защита стояха Джонсън (в редки случаи вече преотстъпения Деген) отдясно, Карагър и някой измежду Агер, Шкъртел и Кириакос в центъра, а отляво се редуваха Инсуа, Аурелио и отново понякога Деген. В халфовата линия играеха Масчерано, Лукаш Лейва и Джерард. По крилата Рафа разчиташе главно на Каут и Аурелио/Макси Родригес/Бенаюн, а сам в атака бе Фернандо Торес.
Очевиден е изводът, че отборът разчита прекалено на Торес и Каут, които явно нямат равностойни резерви. Един от най-креативните играчи на отбора - Йоси Бенаюн, почти винаги бе резерва и атаките на Ливърпул винаги преминаваха през разиграване на халф-бека и крилото по фланга, последвано от прехвърляне на топката към наказателното, където Торес и Джерард трябваше да вкарат гол.
Какво се промени този сезон? Първо, Ходжсън упорито налага класическа постройка 4-4-2 с двама нападатели на върха на атаката. Това са Торес и един измежду Йованович и Нгог. В средата на терена Лукас си партнира с Джерард, а по фланговете са Каут и Коул (който е с доста свободна роля и е силно зависим от бека зад него). Включването на Коул в състава дава много голяма свобода на Джерард, но не за креативни действия, а по-скоро в дефанзивен план. В първия кръг срещу Арсенал (1:1) това се получи много добре, като тогава Йованович играеше по-скоро като ляво крило, а Джо Коул - зад нападателя.
За жалост Ливърпул претърпя тежка загуба от Манчестър Сити и тази система 4-4-2 просто рухна срещу свръх дефанзивната 4-3-2-1, с която Роберто Манчини изкара отбора си. Може би е въпрос на сработка, на мотивация или на моментна форма, но засега изглежда, че наистина отборът ще страда срещу противници, които задържат дълго топката в свое владение и пресират по целия терен.
Ако Ходжсън се върне обратно към старото 4-3-2-1 с триъгълник от централни полузащитници в лицето на Джерард-Коул-Поулсен/Лейва/Мейрелеш, то това би могло и да свърши работа, както се получаваше преди два сезона с Масчерано-Алонсо-Джерард.
Нещата в защита и нападението изглеждат доста ясни. Там няма големи въпросителни и остава да се види единствено дали Кончески ще се справи в отбор като Ливърпул. Макси Родригес и Райън Бабел и този сезон ще бъдат предимно резерви, но несъмнено Ходжсън ще се опита да извлече максимума от наличните футболисти. Колкото до класирането на отбора, едва ли имат големи шансове за борба за титлата, така че този сезон ще трябва да показват, че са по-силни от Манчестър Сити, Тотнъм, Евертън и Астън Вила.
