Дори и възможно най-успешната клубна кариера не гарантира гръмки успехи с националния отбор. Справка - Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Всъщност не гарантира дори място в сърцата на феновете в собствената родина. Справка - списъкът е безкраен.
Обратният сценарий също е напълно реален. Понякога и най-обичаните герои на нацията не успяват да блеснат на клубно ниво. Те бележат важни голове в квалификации и големи турнири, но започне ли сезонът, на тях не може да се разчита особено.
Това не изглежда чак толкова странно, ако говорим за национални отбори с по-лимитирани възможности. Но ситуацията e направо абсурдна, когато става дума за звезди на Англия, Германия, Италия, Франция, Испания...
В галерията ви предлагаме играчи с най-малко 80 мача за големите футболни сили, които така и не спечелиха шампионска титла на клубно ниво. А не е като да не носеха екипите на силни отбори...
Фернандо Торес май е два пъти европейски и един път световен шампион! Я проверете инфото...
В галерията ви предлагаме играчи с най-малко 80 мача за големите футболни сили, които така и не спечелиха шампионска титла на клубно ниво. ------------------------------------------------------------------------------------------------ Какво имате предвид под "шампионска титла"?
"Но ситуацията e направо абсурдна..." Не ситуацията е абсурдна, а Вашата статия. Както се вижда долу, успешна клубна кариера е свързана с "гръмки успехи с националния отбор". Както и обратното. Руди Фьолер - световен шампион 1990, Шампионска Лига 1993 (Олимпик Марсилия), Купата на Италия 1991 (АС Рома). Томас Хеслер - световен шампион 1990, европейски шампион 1996. Пер Мертезакер - световен шампион 2014, Купата на Германия 2009, FA-Cup - 2014,2015 A доколко Арне Фридрих, Пер Мертезакер и Бернд Шнеидер са национални герои, е друга тема.
Джерард...