Най-елитното футболно списание в света FourFourTwo публикува своята подборка на 100 велики мача в историята на Висшата лига (1993-2015 г.).
Сред тях има шедьоври с инфрактни развръзки, но и двубои, донесли нулеви равенства... Защо са там ли? Защото паметно събитие ги е белязало.
Димитър Бербатов е замесен с голове (и една направена дузпа) във втората половина на списъка.
Sportcafe ви предлага класацията от №100 до №50, а върхът на сладоледа предстои.
98. Уест Бромич - Манчестър Юнайтед 5:5, 2013 г.
Последният мач на сър Алекс в Юнайтед, в който неговият тим водеше с 5:2 само девет минути преди края. Но Ромело Лукаку вкара хеттрик и двубоят завърши с паметен резултат.
97. Бърнли - Манчестър Юнайтед 1:0, 2009 г.
Дебютантът във Висшата лига повали шампиона с гол на Роби Блейк.
96. Норич - Мидълзбро 4:4, 2005 г.
95. Уулвърхемптън - Лестър 4:3, 2003 г.
На почивката гостите водеха с 3:0, но... това бе денят на "вълците".
93. Блекбърн - Бърнли 3:2, 2009 г.
91. Съндърланд - Челси 4:1, 1999 г.
89. Чарлтън - Уест Хем 4:4, 2001 г.
86. Юнайтед - Евертън 4:4, 2012 г.
Домакините водеха с 4:2, но изпуснаха аванса си, с което в края на сезона - и титлата. Маруан Фелаини нанесе най-тежки вреди на Юнайтед, който после го привлече.
85. Арсенал - Тотнъм 5:2, 2012 г.
Гостите водеха с 2:0 до 41-вата минута, когато нещо в Арсенал се събуди.
Това нещо бе жаждата за мъст. Бакари Саня, Робин ван Перси, Томаш Росицки и две ракети на резервата Тио Уолкът преобърнаха нещата.
83. Лестър - Болтън 0:5, 2001 г.
81. Уест Хем - Брадфорд 5:4, 2000 г.
Паоло ди Канио почти наби съотборника си Франк Лампард, за да му вземе топката и да бие дузпата, с която Уест Хем би в края на един епичен мач.
80. Шефийлд Юнайтед - Тотнъм 6:0, 1993 г.
Предпоследният бие четвъртия с 6:0, така че - просто този мач трябва да е в класацията!
79. Юнайтед - Болтън 1:2, 2001 г.
77. Нюкасъл - Шефийлд Уензди 8:0, 1999 г.
Първият мач на Боби Робсън като мениджър на родния му клуб бе зрелищен.
Легендата обеща, че ще накара Алън Шиърър да си върне головия глад и... изпълни обещаното.
Деветката наниза пет гола на гостите, след което Нюкасъл се събуди и направи много силен сезон.
76. Суиндън - Юнайтед 2:2, 1994 г.
Нищо особено като мач, освен, че новакът спря шампиона, а Кантона отново бе изгонен - този път за настъпване на паднал на земята съперник.
75. Манчестър Сити - Тотнъм 3:2, 2012 г.
Според мнозина - двубоят, който постави Сити на пътя към титлата.Нищо, че беше още през януари.
Гостите изравниха след 0:2 с голове на Джърмейн Дефоу и Гарет Бейл, но Марио Балотели преобърна мача в края.
Изглеждаше, че Сити е изпуснал победата, когато италианската енигма си спечели дузпа в добавеното време и сам я вкара.
73. Юнайтед - Саутхемптън 3:3, 1999 г.
Срещата ще бъде помнена не само с драмата и резултата, но най-вече с комичната грешка на вратаря Масимо Таиби, донесла точката на гостите при хилав удар на Льо Тисие в края.
72. Челси - Арсенал 2:3, 1997 г.
Челси поведе с гол на Пойет, Денис Бергкамп отвърна с двоен удар, а до почивката Джанфранко Дзола показа магията си - 2:2 в уникално шоу.
В последните секунди Найджъл Уинтърбърн, левият бранител с общо десетина гола за 2 десетилетия, заби неспасяемо от 35 метра.
71. Юнайтед - Дарби Каунти 2:3, 1997 г.
Никому неизвестният дебютант във Висшата лига Пауло Уанчоп се появи на сцената, вкарвайки два фантастични гола на "Олд Трафорд".
При единия в стил "Марадона" той мина почти цялата защита на Юнайтед.
70. Норич - Саутхемптън 4:5, 1994 г.
Льо Тисие в най-доброто му проявление.
Той вкара хеттрик с лекотата, с която други си завързват обувките. И нещо повече - с точките спаси отбора си от изпадане за пореден път.
69. Юнайтед - Челси 0:3, 2001 г.
Домакините играха с централна двойка защитници Лоран Блан и Рой Кийн, която бе разпиляна от Джими Флойд Хаселбанк и Ейдур Гудьонсен. След мача сър Алекс каза, че Юнайтед няма да спечели титлата, а бе едва 14-и кръг...
68. Болтън - Евертън 0:0, 1997 г.
Паметен мач с един детайл.
Минути преди края Джери Тагарт от домакините вкара топката поне на половин метър във вратата, но съдиите не видяха. В края на сезона Болтън изпадна с равни точки и по-лоша голова разлика от... Евертън.
65. Чарлтън - Блекбърн 3:2, 2004 г.
64. Уест Хем - Уимбълдън 3:4, 1998 г.
След 3:0 в първите 28 минути, домакините мислеха, че мачът е решен.
Лудата банда обаче имаше други планове - Маркъс Гейл (2), Джейсън Юъл и Ефан Екоку обърнаха резултата.
62. Арсенал - Шефийлд Уензди 3:3, 2000 г.
61. Тотнъм - Ковънтри 1:2, 1997 г.
Ковънтри имаше нужда от победа в последния ден, за да оцелее.
Нещо повече - Съндърланд и Мидълзбро трябваше да загубят точки в техните двубои. Мачът се забави с 14 минути заради проблеми с трафика около стадиона, а гостите знаеха в края на останалите мачове, че победата ги спасява. Ковънтри се брани с 10 души и се спаси.
58. Сити - Юнайтед 3:1, 2002 г.
Последното дерби на стария стадион на Сити - "Мейн Роуд", остава в паметта на всеки фен на тима. Гари Невил сбърка фатално и Шон Гоутър изведе Сити напред.
После отново го направи за 3:1 и феновете на домакините иронично заскандираха името му.
Вероятно най-кошмарният мач в кариерата на Невил.
57. Стоук - Арсенал 2:1, 2008 г.
Арсенал стана първият от елитните тимове на Висшата лига, загубил на този стадион след промоцията на Стоук.
Домакините вкараха два гола след дълги тъчове на Рори Делап - традиционно оръжие за тях. След мача Арсен Венгер изнесе тирада за антифутбола на Стоук, но точките бяха за новака.
54. Сити - Ливърпул 2:2, 1996 г.
Домакините имаха нужда от точка, за да не изпаднат. Или поне така си мислеха...
Ливърпул поведе с 2:0, като Йън Ръш вкара последния си гол за клуба. Сити се вдигна и изравни, а в последните минути игра за равен и бавеше времето, докато атаките идваха от Ливърпул.
Оказа се, че Саутхемптън има по-добра голова разлика и шокираният мениджър на Сити Алън Бол не знае това! Сори, Алън. Изпадате.
52. Лийдс - Ливърпул 4:3, 2000 г.
Марк Видука вкара четири гола в мач, който наистина бе шедьовър. Гостите поведоха с 2:0, после и с 3:2, но австралиецът не бе казал последната си дума.
51. Юнайтед - Арсенал 0:1, 1998 г.
Това бе мач, който реши титлата, а се игра през март...
Юнайтед водеше с 9 точки, но имаше три мача повече от Арсенал. Гостите вече бяха в серия от поредни победи и се виждаше - ако спечелят в дома на врага, стават фаворит за титлата.
Марк Овермарс вкара единствения гол, а празненствата на терена бяха като за злато. Арсенал спечели и следващите 7 мача, за да грабне титлата в първия пълен сезон на Арсен Венгер като мениджър.
*Двубоите, които липсват в списъка, вижте в галерията.
