И това дори не е краят...

С най-странната церемония за Футболист на годината завърши най-слабата година за българския футбол. Не бяха запалянковски вотове за премиера, спорове около избирането на десетката от журналистите, та и около първенеца. И за какво толкова бе целият шум? Все едно има голямо значение кой ще е едноокият в царството на слепците.

Николай Михайлов вдигна статуетката, изпълни с гордост бащино сърце, ще отпразнува една хубава Коледа и си заминава да пази на Твенте. Митко Бербатов и Стилиян дори не рачиха да дойдат, защото имат ангажименти в клубовете си. Така, както няма вече да се прибират и за мачовете на националния (Бербатов не го прави от близо 2 г., Стилиян е на път да се откаже) и догодина вероятно и в тройката няма да влязат.

Но ако мислите, че цирковете с Бойко Борисов и Васил Лукаев са самият край на нормалността около футбола ни, забравете. Идва 2012 г. и дъното може да ни се стори далечно.

През следващите 12 месеца Бербатов или няма да е в Манчестър Юнайтед, или ще се примири с ролята на твърда резерва. През изминалата година той все пак изигра 11 мача като титуляр във Висшата лига (10 напролет) и вкара 6 гола. Стилиян Петров може да има проблем с оцеляването на отбора си в първенството, за Мартин е сигурно, че ще има такъв. И тримата вече превалиха 30 години и не вървят нагоре в развитието си. Скоро ще си идат от голямата сцена и... след тях идва нищото.

Михайлов е единственият претендент за наградата и догодина. Колкото и стряскащо да звучи за всички, които помнят есента на 2006 г., Вердер, както и немалкото издънки на вратарят с екипа на младежкия национален отбор. Оказва се, че той скоро ще остане единственият наш футболист, играещ на нормално ниво, в добър европейски отбор, редовно и с постоянство в изявите си, както и с някаква тенденция да се развива, защото е млад.

Ники Михайлов е вратар. Ние имаме един средно добър и млад вратар от някаква европейска класа. Нататък?

Станислав Манолев през последната година остана на нивото от предишната. Не че ПСВ е ниска класа, просто развитието на младия защитник изведнъж сякаш забуксува.  А и холандското първенство не е сред петте най-силни на континента.

В Германия, Италия и Испания наши момчета не играят, в Англия са тримата ветерани, в Русия имаме няколко играчи, които нито са млади, нито играят редовно, да не говорим пък за някакво развитие и повишаване на класата им с годините.

Та не мислете, че постната и абсурдна 2011 г. е краят. Ако не се случат чудеса на трансферния пазар и няколко младоци като Георги Миланов не заминат за Милан, Байерн или Арсенал, догодина класацията ще изглежда пак така, но вероятно имената няма да допълнят и десетка. Няма да има толкова номинирани...

Но нали е Коледа, сега стават чудеса. За българския футбол имаме нужда именно от такова.

Новините

Най-четените