В началото на тази седмица Лионел Меси официално получи поредната си награда - тази за най-добър футболист в Испания за миналия сезон. По начина, по който аржентинецът се представя през изминалите вече 10 месеца от 2011 г. изглежда почти сигурно, че той ще прибере и "Златната топка". Това ще е третия му пореден триумф в спора за най-престижния индивидуален трофей във футбола.
За своите 24 години Меси е постигнал почти всичко във футбола. Дори ако утре реши да се откаже той пак ще получи челно място в списъка с изключителни играчи на всички времена. И няма как да бъде по-друг начин след като на толкова млада възраст вече два пъти е обявяван за №1 в света. Подобно постижение не се е отдавало на всеки. А и не всеки е играл в толкова успешен отбор.
Йохан Кройф бе един от играчите, които също като Меси се радваха на изключителни съотборници - в Аякс, в Барселона и в националния отбор на Холандия. Но дали всъщност има някой, който без колебание може да назове имената на останалите играчи от тези състави по времето на Кройф? Да, Йохан сам никога нямаше да спечели трофеи, но именно той остана в спомените на феновете. Човешката памет е избирателна и запомня само истинските феномени.
Сравнението между Меси и Кройф не е случайно. И холандецът се опитваше да води националния си отбор и до някъде успяваше. Донякъде, защото така и не го изведе до титлата световен шампион. Което обаче не му попречи да бъде велик. Своята първа "Златна топка" Кройф спечели на 24 години.
По-млад от него когато получи престижното отличие бе бразилецът Роналдо - 21 г. Както и Майкъл Оуен - на 22 г., макар че неговият трофей спада по-скоро в категорията "Изненадващи".
Третият в тази класация е Меси. Той бе на 22 години когато за първи път триумфира със "Златната топка". Той се отличава от останалите млади футболисти с невероятна за възрастта му стабилност и скорострелност.
За пет години в Барселона Кройф бележи едва 61 гола. Меси има вече над три пъти повече. За разлика от Летящия холандец обаче той играе и по-често в турнира за Купата на Краля. Позициите им на терена обаче са почти еднакви - и Кройф, както и Меси търси топката във всяка част на терена и се опитва да я изнесе напред.
Всъщност Йохан не е съперник на юношата на Барселона в спора за величие. Просто, защото Меси вече е печелил почти всички отличия. Изключението е само световната титла. Затова и аржентинецът търси предизвикателства в подобряването на лични постижения - като например голмайсторския рекорд в Барселона за всички времена.
Сега №1 за каталунците е Сесар Родригес. Във всички турнири, в които той играе с екипа на Барселона, Сесар е отбелязал 235 гола. Двубоите изиграни от него за каталунците са 351, а годините, които прекарва на "Ноу Камп" - 16.
Меси е в Барселона вече осми сезон и играе доста често. До този момент е взел участие в 280 мача, в които е отбелязал 194 попадения. Средно той бележи по 0,69 гола на мач. При Сесар този показател е малко по-нисък - 0,66 гола на мач. Малко по-висока пък е средната резултатност на Ладислао Кубала, с когото в момента Меси дели второто място в класацията. Той обаче носи екипа на Барселона в продължение на 11 години.
Ако Лео продължи да бележи по два или три гола на по-слабите съперници през сезона и подходи с необходимата концентрация към всички важни срещи през годината той не само ще догони Сесар, но и ще надмине миналогодишния си рекорд по отбелязани попадения в един сезон.
Ясно е, че за аржентинецът не е никак лесно да намира стимул да продължи да показва същата феноменална игра. Той има всичко, което може да се иска от живота - приятелка, която успява да запази далеч от интереса на медиите и феновете, семейство, което живее близо до него в изключителен град като Барселона, два пъти в седмицата играе за един от най-добрите отбори в света, а всеки ден е неговата основна звезда.
Меси обаче обича футбола и играе заради собственото си удоволствие от играта. Той отдавна е заработил състояние, което да му позволи да живее спокойно. Аржентинецът не гледа на футбола като на работа, а като на част от живота. И затова успява да намери предизвикателства. Определения като "най-добрия играч в света" са доста субективни, но цифрите не лъжат. Меси може и да не е най-добрия от най-добрите, но е уникален. И за това няма никакъв спор.