Когато Ники Бът изгори Шмайхел по... Да, точно там!

Петер Шмайхел обича да разказва истории. Може да ви разкаже как почти през цялата му кариера се налагало да му правят екипи по поръчка, а фланелките му стояли като рокли на по-дребните му съотборници. Разбираме го. И ние си имахме Лилчо Арсов, но датчанинът беше още по-внушителен. 191 см и 102-103 килограма за футболист са си сериозни габарити.

Въпреки размерите си, датчанинът бе пъргав и с добър рефлекс. Казва, че дължи успехите си на вратата на факта, че като малък е играл хандбал. Именно от хандбала бе и една от запазените му марки - скокът звезда, който правеше при изстрелите с глава от близко разстояние. "При ударите от малкото наказателно поле шансовете за реакция са нищожни, но като подскочиш с разкрачени крака и разперени ръце, покриваш по-голяма площ", разказва Петер.

Може да разкаже и за необичайния си футболен път. След 5-6 години в долните нива на датския футбол, става професионалист чак когато е на 24.

След три страхотни сезона в Брьондби е привлечен от сър Алекс в Манчестър Юнайтед през 1991-ва и остава в тима 8 години.

След това играе в Спортинг Лисабон, Астън Вила и Манчестър Сити, но в състава на "червените дяволи" записва името си като един от най-добрите вратари в историята.

В началото на хилядолетието от Международната федерация по футболна история и статистика го наредиха в топ 10 на вратарския пост за всички времена, а след това спечели анкетата на Reuters за най-добър вратар на 20-и век в конкуренцията на Лев Яшин и Гордън Бенкс.

Обича да говори и по тази тема и да се защитава, когато някой отбележи, че е бил доста надценен играч.

Има обаче и няколко теми, които датчанинът отбягва. Никога не пожела да разкаже по-пикантна история за един от най-добрите си приятели - Ерик Кантона, с когото деляха една стая през годините в Юнайтед, както и за сър Алекс.

Но най-неприятно му е, когато го попитат за един случай с Ники Бът в съблекалнята.

На 55-ия рожден ден на Шмайхел припомняме забавната история, разказани от бившия английски национал.

"Толкова много хора разказват тази случка чули-недочули. Но ето какво се случи всъщност. Бях съвсем младо ново попълнение в първия състав на Юнайтед и току-що бяхме приключили тренировка на базата в Карингтън. По средата на съблекалнята имаше огромен съд, от който си наливахме чай. Сипах си една чаша и седнах на леглото за масажи.

След малко от банята излезе чисто голият Петер Шмайхел и се озова в близост до мен. Беше обърнат с гръб, а аз исках да се пошегувам и доближих горещата лъжичка до задника му, за да видя дали ще усети.

Но той изведнъж се обърна рязко и за момент лъжицата се допря до мъжкото му достойнство. Не исках да направя това, но го изгорих на възможно най-болезненото място.

Никога не сте чували такъв вик, какъвто нададе Шмайхел. Цялата съблекалня избухна в смях, а той ме подгони гол около един от тренировъчните терени. За щастие, не ме хвана, но имам чувството, че ме преследва и до днес", казва Бът.

А в съблекалнята звездите на сър Алекс се майтапели: "Хората си мислят, че само носът му е червен..."

Новините

Най-четените