Както в сагата на Джордж Лукас "Звездни войни" четвърти епизод се казва „Нова надежда", така и Илиян Мицански е четвъртият млад нападател, за когото се смята, че може да е наследникът на отказалия се от националния отбор Димитър Бербатов. След добре познатите Валери Божинов, Димитър Макриев и Димитър Рангелов, футболистът на Кайзерслаутерн е на път най-сетне да дебютира за България, тъй като националният селекционер Станимир Стоилов го повика за контролната среща с Русия идната седмица.
Българският нападател продължава да прави фурор с представянето си в своя нов отбор, като отново се разписа в приятелски мач с класен съперник - с френския Оксер (3:1) пред 22 000 зрители! Седмица по-рано той вкара и красив гол с пета за победата с 1:0 над Ливърпул, а попаденията му в контролите за Кайзерслаутерн са вече цели осем!
В немския клуб доволно потриват ръце, предчувствайки че са направили удар с привличането на талантливия голмайстор само за 600 000 евро. 2010 с право може да се нарече „годината на Мицански", тъй като той бе един от най-силните футболисти в полското първенство и се класира на второ място в листата на голмайсторите с фланелката на Заглембие (Любин). Едно от най-атрактивните му попадения бе в стил „Марадона", след като излъга цялата защита на Полония.
Върховете в голмайсторските класации всъщност въобще не са нещо ново за Илиян, като той вече е бил пръв голмайстор на българската „Б" група (през 2005) и на полския й еквивалент - Първа дивизия (през 2009). С головете си Мицански помогна на своя отбор да се завърне в елитния ешалон Екстракласа и да се задържи там. Полското първенство (което той смята за доста по-силно от нашето) обаче се оказа тясно за него и той потърси развитие в германската Бундеслига, въпреки че имаше предложение и от австрийския колос Рапид (Виена).
Новият му отбор Кайзерслаутерн не е сред днешните грандове в Германия и се завръща в елита след четиригодишно отсъствие, но, от друга страна, при последния път когато спечелиха промоция - през 1998 г., те веднага станаха шампиони в Първа Бундеслига! При този феноменален успех също имаше силно българско участие - това на Мариян Христов.
Сега Илиян върви по неговите стъпки, а в стохилядния град в областта Рейнланд-Пфалц уважават българската школа и гледат на него като на един вид продължител на традицията на Мариян, който изкара цели седем сезона там.
Доскоро Илиян бе слабо известен у нас, тъй като напусна България едва на 20 години, преминавайки от несъществуващия вече Пирин 1922 (преди това Македонска слава) в полския Амика (Вронки). Той смени няколко клуба в Полша, но накрая попадна на точното място в Заглембие.
Един от най-щастливите хора от неговия възход е баща му Емил Мицански, който бе един от добрите български халфове през 90-те години и спечели две титли с Левски, участва и в 4 мача за националния отбор. Емо игра в Гърция и Швейцария, но по всичко личи, че неговият син ще надмине постиженията му.
Освен че наричат Илиян „Марадона от Любин", в Полша казваха, че той е винаги там, където топката ще отиде, за да вкара гол. Както е тръгнало, явно и в Германия вече са на това мнение. А ние можем да се надяваме, че и в България ще го запомним по този начин - още срещу Англия и Швейцария в квалификационната борба за Евро 2012!