Спомням си 9 октомври 2004 година, мачът бе Хърватия - България. Потяхме се от притеснение при мисълта за този стадион „Максимир", където хърватите никога не бяха губили. Този уникален домакински рекорд падна чак през 2008 г., след 36 поредни мача без поражение.
Но за онзи 9 октомври. Имахме притеснения, че ще паднем. Мачът тръгна равностойно, но вкарваха хърватите. Божинов - греда, Сърна - гол. Мартин Петров - греда, Сърна - гол. 2:0 за тях още първото полувреме.
След 77-ата минута обаче България се вдигна за един от най-славните обрати на едно от най-трудните места за гостуване в Европа. Мартин и Бербатов нанизаха 2 гола и стигнахме до 2:2. Хърватите толкова се бяха вцепенили, че ако имаше още 5 минути...
Характери имаше тогава в нашия тим. Селекционер бе Стоичков, на терена бяха двамата Петрови и Бербатов.
Дълга историческа препратка, но Лудогорец трябва да се хване за нещо. Днес шампионът на България излиза на „Максимир" в мач, който може да е кръстопътен за неговата млада история. Само с един европейски мач зад гърба, тимът от Разград има шанс да си осигури още поне четири, а и да почука на прага на груповата фаза поне на Лига Европа.
При елиминиране на стопаните на „Максимир", този път Динамо, а не националния отбор, Лудогорец ще срещне молдовския Шериф. Далеч по-непретенциозен съперник, макар и в никакъв случай безопасен. Ако българите отстранят и него, отиват със сигурност в групите на Лига Европа, дори да отпаднат в плейофите за Шампионската лига. Не е зле за дебютен сезон в турнирите, нали?
Всичко това обаче е сметки и далечно планиране. На „Максимир" Лудогорец е отписан от букмейкъри и традиция. Домакините рядко се провалят на своя земя, днес ще бъдат подкрепени и от целия град, след като Динамо пусна билети по 30 стотинки, за да напълни стадиона. България там няма победа нито на клубно, нито на национално ниво. Хърватският шампион е опитен, играе редовно в групи на Шампионската лига и Лига Европа, има и шестима играчи от Европейското това лято... Нищо не е на страната на българите.
Но драма в края, с каквато се измъкнаха хърватите в Разград, може да ни накара да се усмихнем. Повторение на онова романтично и велико 2:2 от 2004 година би пуснало тишината на иначе един от най-шумните стадиони в региона. Дано Лудогорец има сили да повтори нощта на онзи 9 октомври.
На хърватска земя помним и една друга голяма късна драма - 2:3 от Югославия в Сплит през 1983-а. Тогава изпуснахме за един удар и една минута влака за Европейското във Франция. Не тази хърватска история имаме нужда да се повтори. Не ни трябва Сплит, а Загреб, където „за щастие" е мача на Лудогорец.
Спомени... Реалностите са, че първенецът на България игра смело и достойно в първия мач, с което вече осмисли европейското си участие. Каквото и да стане в Загреб. Би било чудесно, ако тимът на уверения в силите си Петев повтори играта отпреди седмица. И, да се надяваме, да не повтаря поведението и изказванията си босът Домусчиев. На терена Лудогорец печели само симпатии, но неговите думи бяха излишният катран в иначе приятния вкус от представянето на отбора му.
Но няма да е българска работата, ако беше изцяло хубава, нали? Важно е на „Максимир" духът на Стоичков, Бербатов и Мартин пак да разплаче хърватите. Да се усмихнем и ние, да погледаме още европейски кръгове, да класираме няколко отбора напред.
Поне оптимизма никой не може да ни отнеме.
Адски остроумен