Конкуренцията в големия футбол е изключително сериозна, в над 200 държави в цял свят се играе професионален футбол, а милиони играчи мечтаят за кариера в силен клуб, по възможност в Европа.
Въпреки това наистина големите таланти се срещат рядко и всяко момче, показващо, че може да се представи над средното ниво, получава специално внимание от клубове, агенти и мениджъри. Понякога това дава лоши резултати - точно такива примери са събрани в тази класация на провалените вечни надежди, 20 футболисти, които притежаваха и някои все още притежават талант да са сред най-великите в историята на спорта, но едва ли ще го постигнат.
Като универсална причина са провала на един или друг играч се сочат големите суми, с които го е затрупал един или друг клуб, който е решил да го запази само за себе си, или пък да го изкуши да напусне настоящия си отбор.
Много от тези футболисти вече са постигнали успехи, но те бледнеят на фона на това, което талантът им дава възможност да направят.
Ясно е че статията е превод от Английски ама е пълна с простотии. 1-во Бебе никога, никой не го е смятал за голям талант. Фергюсън го купи от някъде поигра няколко мача и си се върна там откъдето е дошъл. Хари Кюъл си имаше много добра кариера, за съжаление контузиите сложиха преждевременно край. Джо Коул също има добър път и ако някой е мислил че поредния британски бегач е от класата на Меси значи толкова разбира от футбол. Марио Жардел до 30-тата си година беше един от най-ефективните нападатели в Европа. Да кажеш човек който почти 7 години е един от фаворитите за златната обувка, че е пропилян талант е направо несериозно. За Масимо Таиби, просто няма какво да кажа, прочетете горе какво съм написал за Бебе и е едно към едно. Дойде от някъде поцъка и си тръгна.