Ще има ли бял картон във футбола?

На следващото си заседание през март Бордът на международната футболна асоциация (IFAB), който променя правилата на футбола, ще трябва да вземе две възлови решения.

Едното е за въвеждане на „бял картон” или за промяна на жълтия. При него получилият го футболист напуска терена за известно време, през което отборът му играе в намален състав. Подобна санкция има в хокея на лед.

Другият е за увеличаване на броя на смените. Днес в професионалния футбол те са три, но вече се говори за пет. Първоначално в по-ниските дивизии, а по-нататък и над тях.

Да се пипа правилникът на играта по принцип си е доста рисково начинание.

Но е факт, че днес жълт картон се показва за всичко – от разправиите със съдията, до извършване на нарушения в играта. И може би е време футболното правосъдие да стане по-точно. Впрочем това се дискутира от години и съвсем не е нещо ново. Но вече е стигнало до Борда.

Според дебатите, които се водеха дотук, белият картон може да се показва за оспорване на съдийско решение. Или за грубо поведение при спряна игра. И да води до отстраняване от терена за 10 минути. Но не бива да се смесва с жълтия картон, който трябва да остане предназначен за нарушения на самата игра.

И това ще бъде чудесно, тъй като днес съдията често се оказва в много тежко положение – първо отсъжда нарушенията, а след това се разправя с футболистите. Макар че по правилник само капитанът на отбора има право да разговаря с рефера. Ако бъде въведен белият картон, животът на хората в черно няма да бъде толкова тежък.

По-деликатен е въпросът с броя на смените.

Във футбола правото да замениш един играч с друг е въведено чак през 60-те години. Първоначално бяха две, след това ги увеличиха на „две плюс вратар”, накрая станаха три. А вече предлагат пет?

На пръв поглед, при пет смени вече съществува сериозен риск играта да се накъса прекалено много. В днешния футбол чистото игрово време е около 60 минути. За сегашните шест смени се прахосват толкова много минути, а какво остава за цели десет?

Компромисен вариант, разбира се, има. Той се състои в това петте смени да бъдат разпределени по следния начин: максимум три в хода на играта, а останалите две на почивката. Това означава, че от началото до края на мача може да бъде заменен половината отбор. И ще доведе само до промяна в играта, но без да я прекъсва повече, отколкото сега.

В такъв вид подобно нововъведение изглежда отлично. Какво всъщност е футболът? Той е перманентно изпитание дали интелектът на треньора и играчите е способен да реагира адекватно във всякакви ситуации. С петте смени ще се получи така, че в рамките на един мач ще се играят повече мачове. Всеки от тях с различен тактически план. Най-малкото идеята си заслужава да бъде изпробвана. И шансът да проработи е много голям.

А и днес отборите разполагат с достатъчно на брой футболисти. Замислете се само колко резервни играчи чакат възможност за изява. При пет смени например клубовете с по-натоварен състезателен календар ще могат да съхранят силите на повече хора. Същото важи и за тези с по-къса резервна скамейка – те ще дадат шанс за игра всеки състезател. Като и в двата случая ще има повече възможности за тактически обрати в играта.

И ако според Гари Линекер футболът е спорт, в който се играе 11 срещу 11 и накрая печелят германците, новата формула вероятно би била: „Футболът се играе с два отбора от по 16 души. Печели по-умният.“

Новините

Най-четените