Няма време за почивка. Почивката е за слабаците и за хората без характер. Трябва всеки ден да оползотворяваш времето си, за да ставаш все по-добър. Това е пътят към успеха.
Максими в живота, в които май всички вярваме. Ако човек се замисли, съвсем нормално е да жънем повече постижения в личния си живот, когато вместо да се излежаваме и да бездействаме, полагаме усилия, за да станем по-добри в това, което правим.
Явно старите максими в живота не важат за един човек. Той спи по 16 часа в денонощието и кара треньорите му да го будят, когато времето за тренировка настъпи, защото в противен случай изобщо няма да отиде на стадиона. Има ли някакъв шанс за успех подобен мързеливец?
Роден е в Росарио, където минава през школата на местния футболен отбор, а по-късно започва да играе и в мъжкия тим. Неочакваният възход в кариерата му достига своя пик, когато Валенсия го привлича в редиците си през 1976 г. В Испания явно му дават достатъчно време да си поспива и да почива, защото успява да стане дори голмайстор на първенството.
Настъпва 1978 г. и всички погледи на феновете са насочени към Аржентина, където ще се проведат финалите на Световното първенство. Правят се последни козметични промени по съоръженията и се доизчистват някои пропуски в организацията. Когато всече всичко е готово, футболът завладява света.
Всички в Аржентина чакат да видят кои ще са избраниците на селекционера Сезар Луис Меноти, по известен с прякора си Ел Флако (Kльощавия). Този елегантен мъж, известен със своята непримиримост и с това, че никога не изменя на принципите си. За Аржентина `78 той е заявил, че ще избере само футболисти, играли в местното първенство през изминалите две години. Колкото и да се опитват да го разубедят и да го карат да селектира играчи, подвизаващи се по терените в Европа, Меноти е непоклатим.
На една среща с председателя на Аржентинската футболна федерация, той му оставя списък с 22 имена. Очите на футболния шеф започват жадно да шарят и внезапно се спират на името Марио Кемпес. Тук вече има някаква грешка? Кемпес е играч на европейски отбор. Но грешка няма, Меноти е направил изключение за първи и последен път в живота си. Толкова е специален този футболист.
Още повече, че футболната федерация плаща 25 000 долара на Валенсия, за да освободи Марио Кемпес и да му позволи да води подготовка с националния си отбор. Той пък не чувства никакво напрежение и продължава да води лалугерския си живот, както го определят приятелите му. Рутина, която следва, откакто е дете.
Всичко обаче си заслужава. Защото ако допреди Мондиал `78 Кемпес е показвал голям футболен талант, завидни физически данни и нюх пред гола, то геният на футболния му талант окончателно се отприщва на Световното в Аржентина.
Превръща се във любимец на феновете, които виждат как топката се подчинява безропотно в краката му. Той е едновременно мъжествен и галантен, снове по целия терен – типичен представител на тоталния футбол. Играе без страх и без никакви съмнения у себе си, винаги в духа на феърплея. След като набира популярност, не се превръща в капризна примадона, а напротив – остава си същия, какъвто винаги е бил – поспалив гений.
В началото на 1978 г. Сезар Луис Меноти залага принципите си, имиджа си и всичко, което някога е правил, селектирайки Марио Кемпес в националния отбор. Рискът си заслужава.
Аржентина достига до финал, а вечерта преди това много от играчите не могат да мигнат, мислейки си за предстоящия мач. Не и Марио, той си отпочива добре, а сутринта сигурно едва го будят. Веднъж отворил очи, никой футболен треньор няма друго задължение към него.
На финала срещу Холандия Кемпес вкарва два гола и подава за трети при победата с 3:1 и носи победата на Арженита. Точно тогава и завинаги остава във футболния фолклор на „гаучосите“ и влиза във футболните учебници с представянето си на финала.
До ден-днешен се шушука, че титлата идва благодарение на военната хунта в страната, но това са неща, които нямат нищо общо с таланта на Марио Кемпес и представянето му на Мондиала.
