Когато на пазара се появява мафиотският епос "Кръстникът", никой не може да повярва, че зад него стои Марио Пузо. Невзрачен американец от италиански произход със скучна работа на помощник-редактор, а на всичкото отгоре той никога не е бил член на мафията и няма нищо общо с нея.
Единственото, което писателят и семейство Корлеоне споделят, е, че са италиански емигранти в Америка и държат на патриархалните си ценности.
Оказва се, че порокът на Марио Пузо - хазартната му зависимост - му помага да напише "Кръстникът".
Пузо далеч не е ангел и се слави с легендарно чревоугодничество, заради което редовно преяжда с паста и бърза китайска храна. Затова страда от диабет и сърдечни проблеми, макар че над тях надделява страстта към залаганията, която се заражда у него още в тийнейджърска възраст.
Remembering best-selling novelist and Oscar-winning screenwriter Mario Puzo, born today in 1920. He made us offers we couldn't refuse and helped us believe a man could fly. pic.twitter.com/FC3xSllipU
— Marshall Julius (@MarshallJulius) October 15, 2021
Както описва биографът Марк Сийл, роденият в бедно семейство Пузо започва с дребни залагания, но бързо се научава да играе покер и може да прекара и цяла нощ около масата за игра на карти.
Затова не е чудно, че писателят обожава Лас Вегас и казината, там се чувства в свои води. Докато пише "Кръстникът", също е в Града на греха и по-точно в хотел "Сандс". Вегас среща автора с достатъчно съмнителни и сенчести фигури, които да тласнат вдъхновението му и да напълнят книгата с достоверни герои.
Той става изключително близък с Ед Уолтърс, собственик на казино, който разказва на Пузо за безкрайните си срещи с мафията и Марио ги поглъща и запаметява до една.
Немалко от тях стигат до крайната версия на "Кръстникът", а в романа дон Корлеоне дори проявява интерес към хазарта като законен бизнес.
Отново от Уолтърс Пузо научава за Карло Гамбино - могъщ нюйоркски мафиот, който до немалка степен става основа за дон Вито Корлеоне.
В Лас Вегас авторът среща и не един и двама дилъри на дрога, които в книгата "оживяват" като Върджил Солоцо и други подобни герои. Така че твърденията, че творецът не е виждал мафиот на живо, са меко казано лъжливи.
Зависимостта от хазарта се оказва от помощ още веднъж, когато Пузо най-накрая сяда, за да "сглоби" мафиотския си епос.
В началото на 60-те години на миналия век той е вече над 40-годишен, женен, баща на пет деца и дължи над 20 хил. долара на разнообразни лихвари, които все повече го тормозят да им се изплати.
Затова влага цялото си старание да напише роман, който ще се превърне не само в хит на книжния пазар, но и ще му помогне да изплати дълговете си.
По това време Пузо вече е отчаян за пари и приема скромен аванс от издание "Патнъм" срещу обещанието да завърши романа си в най-кратки срокове.
През 1968 г. ръкописът най-накрая е предаден в "Патнъм" и Пузо заминава със семейството си на кратко европейско пътешествие.
Когато се връща от Европа, романът му вече е продаден за колосалните 410 хил. долара или около 3 млн. долара днешни пари. Още с излизането си "Кръстникът" се превръща в бестселър, отзивите в медиите също са екзалтирани.
Колкото до Пузо - той изплаща дълговете си до последния цент, само че така и не спира окончателно да залага.
"Писането, както и залагането, винаги са били голяма част от живота ми. И двете ми предоставят бягство от реалността", казва често пред медиите писателят. Той допълва, че играе хазарт заради парите, а заради "магията на победата".
"Ако случайно отида в рая, не ми давайте ореол и крила. Дайте ми красиво казино с червени стени и неограничени пари за харчене", пише в своите бележки Пузо за страстта си към залагането.
