Снощи националният отбор по футбол на България продължи с положителните си изяви под ръководството на Любослав Пенев.
Трудно извоюваната победа срещу неособено класния, но корав съперник Армения също е повод за оптимизъм, въпреки че не бе постигната с убедителен резултат, ами с 1:0.
Тези първи три точки на националите от две години насам (за последно спечелихме срещу Уелс под ръководството на Лотар Матеус) са свидетелство, че умеем да вземе своето срещу дефанзивно настроен противник, което по принцип е белег на големите отбори.
След фойерверка срещу Италия, когато не ни достигна късмет да бием славната „Скуадра адзура", „лъвовете" не играха така блестящо, но пък практично срещу кавказките рендета.
Естествено, реалният лакмус за нивото на тима ще дойде след точно един месец, когато ни гостува Дания, а четири дена по-късно играем в Чехия. Срещу тези съперници, които впрочем направиха и много силно Европейско първенство лятото, ще проверим дали разполагаме с отбор, способен да се бори за класиране на Мондиал 2014 или поне да даде сериозна заявка за следващия квалификационен цикъл.
Струва ни се излишно да споменаваме колко важно е стадионът срещу Дания на 12 октомври да е претъпкан, тъй като, познавайки българския запалянко, той ще го направи с надеждата, че най-сетне чакането да имаме силен национален е свършило.
Определено си заслужава и посещение на мача в Чехия на 16 октомври, дори и не изцяло по футболни причини, тъй като Прага е един от най-кокетните и красиви градове в Европа. Без много колебание бихме я обявили и за една от световните столици на бирата, а и предлага много други удоволствия, за които не е прилично да пишем толкова рано сутринта.
Ако се случи така, че бойците на Любослав Пенев постигнат прилични резултати в двете срещи (да си признаем, и 1 точка срещу тези противници е достойно постижение, а 2 биха означавали, че сме завършили наравно в Прага и чакаме чехите в последния си мач от квалификациите в края на 2013 на „Васил Левски"), то ще завършим годината в добро настроение и мотивирани от националния отбор, че все пак нещо в българския футбол си заслужава след тоталния крах на клубовете в евротурнирите и обичайните скандали и съмнения в „А" група.
Новият старт под ръководството на бившия нападател даде много надежди, че след дългото лутане е намерен точният човек, който да поведе „лъвовете", а Любо го направи по типичния за себе си смел и праволинеен начин.
Отборът му е изцяло от български футболисти и ги няма познатите напоследък натурализирани бразилци и сърби, които не са по-класни от нашите кадри, за да е оправдано присъствието им.
Тимът е млад като цяло и се бори за доказване, без въобще да се съобразява с авторитета на съперниците, както се видя срещу Италия. Сред лидерите му (ако въобще има такива, защото един от положителните факти е, че колективът е водещ)
са бивши „лекета", които по време на кариерата си в България бяха по-известни с „постиженията" си в нощния живот, отколкото на терена, но при Любо няма мърдане.
Налице са признаците за излизане от кризата и затова не е редно на Националния стадион да идват по 10 000 зрители, но вярваме, че за двубоя с Дания картината ще е по-различна.
Подкрепете националите, а те ще направят всичко по силите си, за да се отблагодарят със самоотвержена игра за България.
Гледайкии програмата, през пролетта предстои мач с Малта у дома, в който са задължителни трите точки, както и тежко гостуване в Дания.
Есента на 2013 започва за нас, както и тази на 2012 - с двубой с „адзурите" (навръх празника 6 септември), само че на техен терен. Предвид голямата родна диаспора в Италия, а и в околните страни, вероятно на стадиона ще присъства солидна българска агитка, а и пътуването дотам си заслужава, особено ако все още имаме шансове за класиране.
Нещо повече, евентуалната екскурзия става още по-привлекателна с оглед на това, че на 10 септември е мачът ни на красивия остров Малта - сякаш програмата е правена специално за нуждата на туристите, които ще имат възможност да хванат края на лятото, и в интерес на туристическите агенции, организиращи пътуванията.
След това имаме среща с Армения в Ереван на 11 октомври и приключваме на своя земя на 15-ти с Чехия - евентуален пряк конкурент поне за бараж.
Май се размечтахме, но какво пък - мечтите поне са безплатни, а оптимизмът и надеждата са най-ценният ресурс на футболния запалянко, на когото му трябва малко, за да повярва отново в любимците си.
Вярно е, че трябва да изчакаме да видим дали радостта от състоянието на националния отбор не е прибързана, но към момента „лъвовете" изтеглиха кредит на доверие, поне колкото „Васил Левски" да се пръска по шевовете срещу датчаните.
Изберете българското!
