Запазете спокойствие и се радвайте на Григор

Смешно беше, че преди полуфинала на Григор Димитров срещу Рафаел Надал в Рим се появиха заглавия от сорта на "Сега или никога". Какво "сега" и какво "никога" за един тенисист, който преди няколко дни навърши 23 години?

Търсим герои - ясно. Удряме го на патриотизъм - и това е обяснимо (но не и оправдано), а парадоксалното е, че липсата на спортни успехи ни прави максималисти.

Двете ни първи ракети в тениса често понасят бремето на големите очаквания и надежди. Преди мачове като полуфинала с Надал се настройваме за "сега или никога", а след тях търсим кусури.

Максимализмът няма как да е добър съветник. Люшкането в крайности от хвалби до небесата с едри букви до критики за неща, които не са лесно обясними за неспециалисти, не е добра стратегия. Тя затрива обективизма в преценката.

А обективните причини за загубата на Димитров от Надал са повече от пет, колкото пъти поред българинът губи от Краля на ранглистата.

Надал все пак е №1 в света, ако някой го забравя. В интервю след загубата, Григор посочи няколко прости фактора, които са сред обективните причини:

Неговата игра не се получи, той не е сменил навреме тактиката си в края на първия сет, усещайки доминацията на Рафа, а и Надал е летял по корта с огромно самочувствие, окрилен от трудната победа предната вечер над Анди Мъри.

А и простото изречение: "Ако Рафа играе така, както срещу мен, няма кой да го бие!", вероятно е показателно как е изглеждал Надал от позицията на Григор на корта. Останалото са наши интерпретации от пред телевизорите.

Самият факт, че сме по средата на годината, а за 2014-а Надал е загубил общо пет пъти (2 на финал) и вече има три големи титли, също трябва да говори много. Рафа просто губи рядко.

Наред с обективното, изникват и няколко въпроса. Каква е причината Григор да не е убедителен на почти всеки турнир, на който участва заедно с приятелката си Мария Шарапова и стигат заедно до късен етап на битките?

Това е странна тенденция (ако я има), а дори турнирът в Рим може да се счита за рядко изключение -полуфинал в никакъв случай не е провал. Григор е номер 14, другите трима полуфиналисти са все от топ 10 - Раонич, Джокович, Надал.

Въпросът за евентуално негативно влияние на концентрацията от Мария наистина е интересен, но времето ще покаже дали има реални аргументи за това.

Друга тема е защо му трябваше на Григор да играе на двойки във Вечния град? Според специалистите, играта в тандем не изисква толкова големи физически усилия, но все пак е ангажимент, който няма как да не повлияе на цялостната му кондиция.

Но нали самият Димитров и щабът му обявиха в началото на годината, че двойките вече са встрани от приоритетите за годината? Грешка ли е това, стратегия ли е...?

Като цяло анализът преди "Ролан Гарос" е, че Григор видимо продължава да трупа опит, а прогресът му е плавен. Да, той не се изстрелва като от катапулт към върха, но... кой го е правил в историята?

А и от позицията на какви тенис традиции имаме претенции българското момче на 23 да бие наред най-силните в играта? Малко се люшкаме към футбола, където всички у нас са специалисти и коментират работа на треньори, играчи, президенти, сякаш те са врели и кипели в бизнеса с години. А всъщност гледат отстрани.

Малко повече реализъм, моля. Талантът на Григор е очевиден, но чак толкова ли ни е разглезил, че искаме да побеждава като машина.

Ако перифразираме Димитър Бербатов и една негова култова фланелка: Запазете спокойствие и се радвайте на Григор.

#1 тъп 19.05.2014 в 18:33:29

Да е жив и здрав, да се радва на живота и да не обръща внимание на комплексарски изблици от БГ-то. За ролята на Маша - това е обикновен Ганьовски сексизъм, виж за недоастатъците на физическата му подготовка е очевидно-момчетата от топ 10 са като бизони в сравнение с него. Успех!!!

Новините

Най-четените