България започва довечера квалификационната си кампания за Евро 2012 на най-доброто възможно място - като гост на смятания за фаворит в групата състав на Англия.
Ако направим подвиг - чудесно! Ако паднем - какво пък, най-лошото ще е зад гърба ни и остават още седем по-малко трудни мача, в които да търсим класиране!
След като отборите в групата - България, Англия, Швейцария, Уелс и Черна гора, не можаха да се разберат за програмата, през март беше теглен жребий и от дистанцията на времето можем да кажем, че тогава съдбата ни целуна!
Започваме именно срещу Англия в най-удобния момент - когато "трите лъва" са разкъсани от контузии и други проблеми и направо не приличат на себе си. Така като ги гледаш, да са най-много лъв - лъв и половина...
Последният ни мач като гост на Англия бе преди 12 години - в квалификационна среща за Евро 2000. Тогава един не по-малко странен от настоящия ни състав (Загорчич в защита, Стоичков в залеза на кариерата си, Мариян Христов като централен нападател и т. н.) завърши 0:0 срещу една страшна Англия с Шиърър и Оуен в разцвета на силите им.
В сравнение с есента на 1998 г. шансовете ни сега са значително по-големи. Провалът на световното първенство тегне на домакините, а и никой вече не обича италианеца Фабио Капело, включително и собствените му футболисти.
С голяма сигурност тази Англия не е от класата на своите футболни клубове (ако въобще някога е била). Най-ценното, което получаваме от световно разпространената заблуда, че националният й отбор е някаква суперсила, е, че няма какво да губим.
България е в позицията на аутсайдер в този мач и всяко равенство или, дай Боже, нещо повече, ще бъде бонус, защото никой не го изисква на всяка цена.
Чудеса се постигат, когато си психически освободен, а противникът е в точно обратната ситуация. Защо да не направим услуга на Англия, като я отървем от толкова мразения мениджър Капело!
Най-щастлив при един евентуален успех (точка или три) ще бъде нашият национален селекционер Станимир Стоилов - може би най-подценяваният и хулен човек на този пост в историята.
С малки изключения Мъри е събрал най-доброто от футболния ресурс, с който разполага страната ни, и знае как да го използва.
Ако някой се съмнява във второто твърдение, да види Левски от средата на десетилетието.
Време за нова приказка и защо тя да не почне от "Уембли" - кога, ако не сега!