Новак Джокович привлече вниманието върху себе си най-напред през 2007 г. Тогава той нямаше още 20 години, но въпреки това бе сред първите 20 тенисисти в света. За да стигне до топ 10 талантливият Джокович имаше нужда от само няколко месеца.
Звездният час на Новак през 2007 г. настъпи на турнирите от сериите „Мастърс", които се провеждат в САЩ през март. Най-напред сърбинът стигна до финал в Индиън Уелс, а след това спечели титлата в Маями. След тези първи две сериозни постижения резултатите идват един след друг. Четири път поред той стига поне до полуфинал на турнир от Големия шлем. А през 2008 г. вече бе победител в такава надпревара след като триумфира в Австралия. За сега обаче това остава първата и последната му титла от Шлема.
За тези три години Джокович спечели много фенове. Още в началото на кариерата си той изглежда напълно наясно с целите, които преследва. Това се отразява и в играта му, и в поведението му на корта. Новак предпочита да атакува и го прави по разнообразен начин. По емоция не успява да се доближи до младия Рафаел Надал, но в арсенала му има и окуражаващи викове, и ругатни върху самия себе си, и ефектни победни жестове. Като се прибави към това привлекателната му външност и доброто чувство за хумор, е ясно как Джокович се сдобива със своите фенове.
Именно те са тези, които съкращават сръбското Новак на доста по-краткото Ноле. Прозвището се появява и на тениските на членовете на неговото семейство, заело места на трибуните на Откритото първенство на Австралия през 2008 г.
Като всеки друг обаче и Новак има своята тъмна страна. В младежките му години често е обвиняван в симулация. И то не само защото си позволява да отказва участия в някои двубои. Историята започва през 2005 г. на Откритото първенство на САЩ когато Джокович трябвало да излезе срещу Гаел Монфис. Сърбинът обърква дори собствените си приятели, придавайки си вид, че се чувства много зле, дори повече отколкото в действителност. Тогава това е отдадено на младостта му (Джокович е само на 18 г.), в следващите години сърбинът действа малко по-внимателно когато използва подобни трикове.
Изключение прави когато става дума за знаменитите му пародии. Лекото увлечение на Новак се появява случайно в Интернет и бързо обикаля света. И не след дълго получава покана да изиграе няколко такива на централния корт на Откритото първенство на САЩ след един от собствените му мачове. За всички е ясно, че това му се отдава прекрасно, но мнозина изказват съмнения за етичността на подобни прояви. В един момент самият Новак решава, че трябва да сложи край. Сръбската звезда предпочита да бъде запомнен с играта си, а не с развлекателната си програма. Естествено, Ноле не се отказва от номерата напълно. На „Ролан Гарос", например, заедно със сънародника си Виктор Троицки направиха пародия на клипа на Рафаел Надал и Шакира - „Gypsy".
След стремителното изкачване на върха обаче Новак преживява и кратко падение. Първият провал е поражението от Марат Сафин във втория кръг на „Уимбълдън" през 2008 г. Сърбинът просто не успява да се справи с напрежението след успеха в Мелбърн.
Провалът в Англия обаче не се оказва изолиран случаи. В следващите месеци Новак така и не успява да стигне до финал на турнир от Големия шлем. Често губи от тенисисти, които в ранглистата са доста под него. Сред онези, които могат да се похвалят, че са спечелили мача си срещу Джокович в този период са Томаш Бердих, Жо-Вилфред Цонта, Юрген Мелцер, Томи Хаас, Филип Колшрайбер.
Критиките валят от всички страни. Упрекват го, че не само не показва прогрес, но и показва регрес в изявите си. Според специалистите в този момент първата ракета на Сърбия сякаш забравя за атакуващия си стил и единствено се защитава. Провалите обаче са по-скоро резултат на психологически срив. По-защитният си стил пък Джокович обяснява с порастването си и факта, че проявява повече разум на корта.
Въпреки кризата Новак успява да запази мястото си в елита. В началото на 2010 той дори стига до второ място в ранглистата. Успява да спечели финалния турнир през 2008 г., бронзов медал от олимпиадата в Пекин, а през 2009 г. и турнир от сериите „Мастърс 1000" в Париж. Изиграва и няколко великолепни сблъсъка като този с Надал през 2009 на Мастърс-а в Мадрид. Битката между двамата продължава повече от четири часа и приключва с победа за испанеца.
Новак обаче ясно осъзнава, че въпреки епизодичните успехи се нуждае от промени. Въпреки това не желае да се разделя с треньора си Мариан Вайда, с който работи от средата на 2006 г. Вместо това той добавя в щаба си Тод Мартин, който трябва да му помогне да подобри началния си удар. Сътрудничеството между двамата обаче не се получава и двамата се разделят.
На старта на Откритото първенство на САЩ тази година Новак едва-едва спечели срещу сънародника си Виктор Троицки. Само на турнирите от Големия шлем обаче такива победи помагат да намериш играта си. Точно това се случва и с Джокович. Той постепенно набира ход и с всеки нов мач изглежда все по-добре и по-добре. Накрая схемата отново го изправя срещу Роджър Федерер, при това за четвърта поредна година.
В предишните години победител неизменно става швейцарецът. Този път обаче Ноле играе като равен с него. В решаващия сет шансовете бяха равни. Федерер пропусна два мачбола, Ноле пък не се притесни да рискува с атака при отиграването и в крайна сметка се оказва победител. Дъждът, който отложи финала с един ден му помогна да се възстанови и на финала в Ню Йорк Джокович демонстрира всичко, на което е способен.
Въпреки загубата Ноле не изглеждаше като играч, който се нуждае от съчувствие. Напротив, той може да бъде единствено поздравен за прекрасните изяви на корта. Срещу Надал в този момент нито един тенисист в света нямаше шанс да спечели. Но да си втори след него е изключително ценно постижение.
Сега сърбинът трябва да защити втората си позиция от набезите на съперниците. В по-далечен план Ноле има и по-амбициозна цел. Той ще опита да постигне детската си мечта - да бъде №1 в света.
