1.Димитър Бербатов все още търси себе си в Европа
Решението на Алекс Фъргюсън да включи Димитър Бербатов в титулярния състав бе важно. Това бе първият мач от елиминациите в Шампионската лига от почти две години насам, в който българинът започна като титуляр. Предишният път това се случи срещу Порто през април 2009 г. Отсъствието му говореше, че Фъргюсън не вярва на нападателя си когато става дума за „големи мачове". Двубоят с Олимпик (Марсилия) се оказа една от поредните разочароващи европейски вечери за голмайстора на Юнайтед. Той все още търси своя гол с екипа на „червените дяволи" в срещите, в които нещата стават сериозни. На „Стад Велодром" шансовете му да направи това не бяха лоши. Лесно е и да разберем гнева на Пол Скоулс в последните минути на двубоя когато Бербатов реши да извежда Нани вместо да подаде на самия него. Рууни също едва ли ще иска да запомни този мач, в който възможностите му за атака бяха силно ограничени заради решението на сър Алекс Фъргюсън да го постави в лявата част на терена.
2.Смолинг се справя добре като заместник на Фърдинанд
През миналия сезон когато Юнайтед реши да подпише с Крис Смолинг имаше някои съмнения около правилността на този избор. Особено след като в бившия си тим Фулъм защитникът допусна няколко грешки. Но ако бранителят продължава да играе така, както го направи срещу Олимпик снощи всички скоро ще забравят, че са поставяли под въпрос решението на Фъргюсън. Съвършените изпълнения на Смолинг в сърцето на отбраната на Юнайтед запълниха празнината оставена от контузията на Рио Фърдинанд. Едва ли някой сега се чуди защо мениджърът е настоявал да бъдат платени 10 милиона лири за играч, който има само девет мача в първия състав на Фулъм. Смолинг беше безупречен до Неманя Видич, заедно предотвратиха всички опасности пред вратата на тима си, освен това показа спокойствие когато трябваше да изнася топката в по-предни позици.
3.Във Франция още не са простили на Евра
Това беше първият мач на Патрис Евра във Франция след като той бе част от ужасяващото участие на националния отбор на родината му на световното първенство в ЮАР. Малко след началото на двубоя стана ясно, че времето не е успяло да изтрие гнева на сънародниците му заради поведението му по време на Мондиал 2010. Евра, който остана извън състава на Франция за последния приятелски мач с Бразилия въпреки че вече бе изтърпял наказанието си от пет срещи, бе освиркван и обиждан при всяко докосване до топката. Бившият мениджър на Омилпик (Марсилия) Жан Фернандес още преди мача постави под съмнение ефективните изяви на Евра, тъй като очакваше подобно неприятелско отношение към него. Той обаче подцени темперамента на 29-годишния играч на Юнайтед. Патрис демонстрира изключителна дисциплина на терена, проявите му в защита бяха солидни, освен това успяваше да помогне на нападателите винаги когато забележеше свободно пространство и възможност за това.
4.Хайнце е най-слабото звено в Олимпик (Марсилия)
Преди мача Габриел Хайнце обяви, че единственото, за което съжалява в живота си е начинът, по който е бил махнат от Манчестър Юнайтед. Някак си обаче е трудно да повярваме, че сър Алекс Фъргюсън е загубил съня си заради факта, че се е разделил с аржентинския национал. Може би единствено желанието му да премине в Ливърпул след като бе изместен от Партис Евра разгневи мениджъра, но не и самото напускане. На базата на представянето му в предишните двубои на Олимпик (Марсилия) Хайнце бе определен като слабото звено във френския тим и се оказа именно такова. Хайнце стоеше твърде далеч от Нани когато португалецът получаваше топката. Лошото му позициониране и липсата на скорост откриваха достатъчно възможности за атаки пред крилото на Юнайтед. Единственото, за което сър Алекс може да съжалява е, че Нани не успя да се възползва достатъчно от това.
5.Дешан е прав - на Юнайтед липсва фантазия
„Може би на този отбор липсва малко от фантазията, която виждахме в миналото", заяви Дидие Дешан в навечерието на сблъсъка с Манчестър Юнайтед. Трудно е да не се съгласим с французина след това, което видяхме на „Стад Велодром". Докато Нани, Димитър Бербатов и Уейн Рууни имат капацитета да създадат напрежение, за средната линия в състав Дарън Флетчър, Майкъл Карик и Дарън Гибсън не може да се каже, че има нещо общо с предшествениците си. Въпросите за включването на Дарън Флетчър висят във въздуха отдавна, Гибсън е като Х-фактор в сравнение с онези, които са играли на неговия пост, докато Карик все повече прилича на играч, чиято кариера в Юнайтед е към своя край.
