Манчестър Сити се разпадна на съставните си части под напрежението в последните метри от спринта за титлата. Скандали, слаби резултати, изпуснати точки...
В неделя всичко вероятно ще приключи. В 15:30 ч Манчестър Юнайтед ще излезе, ще види и ще победи Куинс Парк Рейнджърс, както го прави винаги, когато трябва. Разликата ще стане 8 точки и в 18 ч един още по-затормозен Сити ще трябва да бие като гост Арсенал.
Надежда всяка тука оставете, ако не сте от Юнайтед и не искате пак те за пореден път да вдигнат титлата.
Висшата лига на Англия е странно място. Всички играят - някои добре, някои по-лошо, едни вкарват много голове, други са известни с непримиримия си характер. Накрая печели Юнайтед.
Това е малко като лафа на Гари Линекер за германците във футбола. Те винаги триумфират в края, независимо кой какво е играл на съответния турнир.
Каква е тайната на този отбор?
Ако държите в ръка списък с футболистите на Юнайтед, очите и пръстите ви могат бързо да обходят списъка, без да спрете някъде и да се възхитите.
Уейн Рууни - единственото име от световна величина, прави най-силно впечатление. Но край него е пълно с интелигентни и работливи играчи, които имат манталитет на шампиони. Юнайтед не мисли, че може да спечели следващия мач. Те знаят, че ще го спечелят.
Така навремето Греъм Сунес описваше философията на Ливърпул на Боб Пейсли: „Пътувахме за гостуване и мачът бе последното нещо, което се обсъждаше. Когато все пак станеше дума, ние не коментирахме дали ще спечелим. Друг вариант изобщо не съществуваше".
Юнайтед минава през Висшата лига с огромното си его и самочувствие, градено върху скелето на титлите и успехите от последните две десетилетия. И на Сити ще е нужно много време, за да спре тази хегемония.
И изобщо - как така Сити ще спре Юнайтед трайно? Може да го направи за сезон-два, както сториха Венгер и Моуриньо. Но докато сър Алекс Фъргюсън е в Юнайтед, той няма да изпусне трона.
Всичко, което „червените дяволи" са, градският им конкурент не е. Сити не е сигурен в собствените си сили, което отнема блясъка на невероятния талант, с който разполага. Отборът е пълен със страхотни футболисти, с млади играчи с голям потенциал, доказани звезди, национали.
Но какво от това, щом като те се пречупиха в месеците, когато Юнайтед буксуваше? Вместо да натрупат преднина от 7-8 точки до януари, играчите в небесносиньо губеха мачове и правеха ремита със съперници, които изобщо не би трябвало да ги затрудняват.
Затова в неделя ще вдигнат ръката на победителя. Юнайтед не е блестящ, просто е неудържим във важните моменти. Отборът на Фъргюсън е като Мохамед Али - не е нужно да те удря сто пъти, а го прави тогава, когато камерите снимат, а съперникът е в най-уязвимо състояние. Али е бил човекът за важните моменти, който интуитивно усеща кога да довърши противника.
Това е Юнайтед - хищник, който стиска здраво със зъби в момент, в който другите са нервни и несигурни. Това се случи и с Тотнъм, и със Сити в различни етапи на сезона. Двата отбора имаха шанс за титлата, но пропуснаха своите "мачболове".
В неделя идва поредният момент на истината. С голямо напрежение, изискване на изключителна прецизност и безпощадност, ден, в който трябва да биеш, ако искаш много тази титла. Не се съмнявайте кой ще издържи на напрежението.
