Лесно е да се каже, че нещо е трябвало да бъде направено, след онова, което вече е направено. Когато дойдох в Рома всички твърдяха, че отборът е твърде стар и не може да претендира за нещо сериозно. Ние обаче свършихме много работа и се представихме добре през миналия сезон. Да, сега започнахме твърде лошо, но затова си има причини.
Ние искаме да побеждаваме, но не всеки път ни се отдава, искаме да печелим трофеи, за да радваме феновете си, искаме да станем наистина силен отбор. Имаме мъжество и характер, а това е главното, което ти трябва, ако искаш да си на ниво", обясни треньорът на Рома Клаудио Раниери след един от поредицата неудачни мачове.
В какво всъщност се изразява характерът на един футболен отбор?В умението на играчите да изведат тима от черната дупка, в която всеки състав понякога изпада?Или в умението да променят развитието на неудачно започнал двубой?Или в духа и атмосферата, които царят в съблекалнята и извън терена, във взаимоотношенията между футболистите, между тях и треньора и всички останали работници в клуба?
Отчасти е във всичко това. Но и в умението да доведе започнатото до край, да бъде концентриран до последните секунди на срещата, да не изпусне победата.
Достатъчно е само да си спомним за онзи финал на Шампионската лига между Байерн и Манчестър Юнайтед през 1999 г. когато германците загубиха един спечелен до този момент мач и трофей именно в добавеното време. Или финала на Шампионската лига през 2005 г. между Милан и Ливърпул, който англичаните спечелиха въпреки трите гола пасив. И в двата случая тимовете от Острова спечелиха, защото бяха по-концентрирани, по-решителни, демонстрираха повече характер. Който често побеждава дори ако съперникът е по-класен.
Трудно е обаче да се повярва, че същото в момента притежава Рома. И вероятно ще е още по-трудно след дербито с Интер тази вечер. Нищо, че привържениците на „вълците" отчаяно искат да повярват на своя треньор когато той твърди, че нищо страшно не се е случило, че това е само случайност и отбора е напълно решен и в състояние да се справи с кризисната ситуация
А за „вълците" тя наистина е такава. Независимо от многото контузии в отбора, Рома не може да си позволи да губи точки срещу съперници като Чезена, Каляри, Болоня и Бреша. И когато това се случва и съставът е в дъното на класирането е ясно, че не става дума за моментни проблеми или подценяване на съперника.
Неубедителни са не само резултатите, неубедителна е и играта на тима. Едно от най-слабите места е отбраната, футболистите там действат все едно се виждат за първи път. В четири изиграни кръга в първенството Рома е допуснал девет гола. Същият показател има само още един отбор от първенството - Удинезе, който обаче е загубил всичките си срещи до този момент. За това в случая на Рома не става дума за характер и воля, а за умение.
И може би не случайно иконата, лидера и капитан на тима Франческо Тоти разкритикува публично своя треньор. Той естествено беше бесен от нападките. И съвсем разбираемо - не е работа на играчите да се намесват в работата на наставника. Вече е доказано - в съвременния футбол няма лоша тактика и лош план за игра, има само лошо изпълнение на поставените задачи.
А когато не се получава изпълнението на предварително отработения план, тогава отговорността трябва да носят и двете страни - треньор и играчи. Макар че обичайно го прави само треньора, който в такива случаи или сам напуска, или е уволнен.
Рома не прави изключение. Слуховете около смяната на Раниери се засилват все повече и повече. Засега са само такива, но до кога?
