Подобно на Челси, и Арсенал не запълниха квотата си от 25 футболисти на възраст над 21 години. Те регистрираха едва 20 такива играчи, но най-интересното е, че освен тях Венгер предаде и списък с 56 по-млади момчета! Общо 76 картотекирани футболисти!
Мнозина с основание смятат, че Арсенал имат най-силната школа. Но тя не разполага с толкова много англичани. Европейските таланти там са в изобилие и, ако останат в отбора, когато навършат 21, то те ще се броят за местни юноши, без да допринасят за силата на английския национален отбор, което заобикаля една от целите на реформата във Висшата лига.
В списъка на Венгер има само един човек на 33 години (Алмуния) и един на 30 (Скилачи) - уникално млад състав! Ако той бъде запазен, без да се продават всеки сезон важни играчи, то Арсенал съвсем спокойно могат да се превърнат в истински хегемон в Англия и Европа. Това може да е отбор от футболисти, който са заедно от 'бебешка' възраст, познават играта си до съвършенство и са сработени по-добре и от Барселона!
Вратарският пост безспорно е най-слабото място на отбора. Мануел Алмуния е добър вратар. Но не и велик. А за един клуб, който се бори за всички трофеи, вратарят от световна класа е задължителна предпоставка. Фабиански е дори по-слаб от него. Много добри неща се говорят за младия Шчезни, но, докато го видим между гредите, ще минат няколко години. Маноне е много обещаващо момче и трябва да му се дават повече шансове за изява. Появиха се слухове, че Венгер се е опитал да привлече Уго Лорис от Олимпик (Лион) в последния момент преди трансферния прозорец да бъде затворен. За зимата остава да видим дали няма да има нова офанзива към руския национал Акинфеев или ще се чака другото лято за по-опитен страж, който да пази, докато Шчезни се обиграва. При всяко положение, не-купуването на вратар през този сезон беше голяма грешка на Венгер. Ако играта им потръгне през сезона и печелят достатъчно точки, няма да е изненада, ако именно вратарски грешки лишат 'артилеристите' от титлата.
Неотдавна Тони Адамс каза, че в Арсенал не се тренират защитни системи и тактики. Отборът залага единствено на тоталния, нападателен футбол. За това нещо всички трябва да сме благодарни на мосю Венгер, тъй като мачовете на Арсенал никога не са скучни. Този сезон те пак ще играят на принципа 'да вкараме повече от противника'. Прагматичният футбол няма нищо общо с играта на отбора от северен Лондон.
Разгледана по постове, отбраната не е никак зле. Бакари Саня е много приличен десен бек, който се включва успешно в атаките на отбора. Физически е неуморим, за жалост не разполага с кой знае колко добро центриране, но въпреки това е достатъчно класен играч. Неговата резерва е Еманюел Ебуе, който дълги години беше титуляр ту на в защитата, ту като дясно крило. Ебуе е по-техничен и центрира по-добре, но му липсва концентрация и дефанзивни умения. Мнозина се учудиха, че той не бе продаден през това лято. От другата страна на защитния вал непоклатим титуляр е Гаел Клиши. Младият французин силно наподобява Ашли Коул и, след напускането му по посока Челси, се превърна в негов клонинг - страхотни пробиви, много бързина в играта и прилично представяне в отбрана. Резервата му е Кийрън Гибс, но ако Клиши не се контузи, няма начин младият англичанин да се озове на терена.
Центърът на отбраната вещае проблеми. Отборът бе напуснат това лято от Сол Кембъл, Вилиам Гала и Микаел Силвестър. Тримата опитни бранители не се разбраха с шефовете на клуба и на Венгер му се наложи да купува нови. Първо бе привлечен Лоран Кошиелни от Лориен, а малко след това и Себастиен Скилачи от Севиля. Двамата французи трябва да се борят за титулярното място до Томас Вермален. Вероятно Венгер се надява поне един от тях да се окаже толкова сполучлива покупка, колкото излезе белгиецът. Другите възможности в отбрана за Венгер са Нордтвайт, Круз и Хойт, които може би ще видим в мачове от Карлинг Къп.
В средата на терена е истинската сила на отбора. Играчи като Фабрегас, Насри и Росицки са способни да сътворят чудеса с топката. До тях са Диаби, Денилсон, Сонг, както и младите Рамзи и Уилшър. Очаква се през новия сезон Уилшър да играе значително повече и да покаже на какво е способен. Той бе преотстъпен през миналото първенство в Болтън и натрупа известен опит. Рамзи пък показваше завиден талант, преди да бъде жестоко контузен. Сред юношите интересни имена са Ийстмънд, Емануел-Томас, Лансбъри и Фримпонг, като и те ще се мяркат от време на време в мачовете за Карлинг Къп.
В атака блестят Робин ван Перси, Никлас Бендтнер и Маруан Шамак. До тях по крилата се спускат Тио Уолкът и Андрей Аршавин, а като резерва можем да видим и мексиканеца Карлос Вела. Тъй като Бендтнер отново е контузен, сега всички разчитат Ван Перси да остане здрав, защото той също е податлив към травми и тогава отборът може да страда от липсата на реализатори. Шамак се доказа във френското първенство с отбора на Бордо, но в Англия нещата стоят по много по-различен начин. Младите надежди на отбора са в лицето на Мърфи и Суну, но те едва ли ще играят за първенство и в Шампионската лига.
В общи линии Арсенал разполага с идеална дължина на скамейката, защото тя е съставена предимно от млади момчета, които нямат търпение да се докажат. В същото време на Венгер не му се налага да укротява съблекалня от недоволни звезди-резерви и ще може да върши спокойно работата си.
Техниката и погледът върху играта на изпълнителите правят отбора много атрактивен за публиката. Понякога, за жалост, липсва реализация на безбройните положения, които играчите създават. Арсенал е най-силен пред дъгата на наказателното поле на противника, където обикновено 'артилеристите' заформят схема с пасове в триъгълник, с които тотално объркват защитата на отбора срещу тях. Един от тези пасове в крайна сметка се оказва към непокрит съотборник, който да отбележи. В много случаи обаче това не се случва. Често нападателят стреля слабо или неточно или се забавя с овладяването на топката. Има и случаи, когато решава да не играе за гол, а отново да подава, което убива остротата на атаката. Ако Венгер се справи с този проблем, Арсенал пак може да се окаже доста сериозен претендент за титлата.
