Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво накара Звезда и Партизан да се карат за титлата от 1986 г.?

От Цървена звезда настояват, че е крайно време справедливостта да възтържествува и шампионската титла за 1986 г. да бъде върната на техния стадион „Мала Маракана”
От Цървена звезда настояват, че е крайно време справедливостта да възтържествува и шампионската титла за 1986 г. да бъде върната на техния стадион „Мала Маракана”

Войната в Югославия отдавна завърши, но не и във футбола. Сърбия се разтресе от лют скандал в навечерието на новия сезон, след като ръководството на Цървена звезда поиска да бъдат присъдени на отбора шампионските титли за 1946 и 1986 г. За втория трофей прочутият клуб от Белград се хвана за гушата с големия си съперник Партизан, а този от първите мачове след войната се превърна в ябълка на раздора между „звездашите” и Спартак (Суботица).

Каква е историята?

Още докато вървят последните военни действия през 1945 г., Федерацията за физическо възпитание в Белград започва да организира футбола. През август същата година маршал Тито създава новата Югославия. В нея влизат Сърбия (в нейните рамки са и автономните региони Войводина и Косово), Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения, Македония и Черна гора. Решено е, че във всяка република ще се играят квалификации. И най-добрите отбори ще сформират новата Първа лига на Югославия.

Въпросните локални шампионати се провеждат от февруари до август 1946 г. В Сърбия участват шест отбора: Цървена звезда, 14 октомври (Ниш), Металац (Белград), Раднички (Крагуевац), Борац (Чачак) и Йединство (Смедерево). Играят по веднъж всеки срещу всеки. В крайна сметка първенците от Цървена звезда, заедно с 14 октомври и Металац, влизат в елита. Там с покана попада и създаденият преди година отбор на армията Партизан, който не участва в тази първа кампания, понеже армията още е ангажирана с военни действия.

Разбира се, това са само регионални квалификации и нищо повече. Но сега шефовете на Звезда претендират, че турнирът всъщност се е явявал и нещо като шампионат на Сърбия. Затова си искат титлата! Сред аргументите им е и този, че в Хърватия например победителят в същите квалификации от 1946 г. Хайдук се води като шампион на страната си. Трофеят на отбора от Сплит му беше присъден от футболната централа в Загреб още през 1992 г., след като страната се отцепи от бившата Югославия.

Разбира се, претенциите на Цървена звезда срещнаха лют отпор. Първо от Партизан, чийто вицепрезидент Владимир Вулетич, професор по право, заяви следното: „През 1946 г. нашият отбор не участва в квалификациите, тъй като е към армията. А по това време войската е заета да освобождава земите ни от нацистите и усташите. И докато 20 000 сърби оставят костите си на бойното поле, тези от Цървена звезда се разхождат до Албания да играят приятелски мач с хората на диктатора Енвер Ходжа…”

Към шампионската титла от 1946 г. претенции изявиха и от Спартак (Суботица), победител в същите квалификации, само че в областта Войводина, която и до днес си е в рамките на Сърбия. За разлика от Цървена звезда, който печели турнир от едва шест отбора, тези от Суботица стават победители в надпревара с цели 12 участника, разделени в две групи. Във финала Спартак бие два пъти Войводина (Нови Сад) с по 2:0 и триумфира като първенец в квалификациите.

Президентът на клуба Драган Симович заяви, че ако ще се връчва титла за 1946 г., неговият Спартак е много по-заслужил от онези от Белград. И дори цитира прочутата фраза на Тито: „Не искаме нищо чуждо, но и няма да дадем това, което ни принадлежи!”

Още по-голяма свада върви около шампионската титла за 1986 г., когато понастоящем се води в сметката на Партизан. Същата година първенството на Югославия е толкова корумпирано, че президентът на футболния съюз Славко Шайбер се вижда принуден да анулира последния кръг и да разпореди преиграване на всички мачове.

Тогава, на 14 юни 1986 г., Партизан води в класирането пред Цървена звезда, но само по крехка голова разлика. Като лидер в класирането той приема Железничар (Сараево) на своя стадион ЮНА, докато „звездашите” гостуват на ФК Сараево в босненската столица. Както си му е редът, и двата мача трябва да почнат по едно и също време.

Само че тарикатите от Партизан забавят началото с четвърт час. За целта е организирана продължителна прощална церемония по случай изпращането на футболистите Живкович и Варга, които след този мач заминават да играят в Португалия и Белгия. Държат се продължителни речи, връчват се букети… Така двубоят в Сараево завършва с 15 минути по-рано. След като научават, че Цървена звезда е победил с 4:0, тези от Партизан бият със същия резултат и завършват първи по голова разлика, с един повече от съперниците си за титлата.

Подобни циркове стават и във всички останали двубои от последния кръг, заради което футболният съюз на Югославия анулира резултатите и насрочва преиграване на всички мачове. Само че Партизан отказва да изпълни нареждането и губи служебно с 0:3. Докато Цървена звезда отново пътува до Сараево, където пада, но само с 1:2. И става шампион по голова разлика!

За наказание цели 12 отбора, в това число и двата гиганта от Белград, почват следващия сезон с минус 6 точки актив. Но Партизан завежда съдебно дело срещу централата. А година по-късно присъдата на магистратите вкарва не само една, а цели две шампионски титли в трофейната витрина на клуба. С мотив за „липса на доказателства” съдът разпорежда, че именно Партизан е първенец в лигата за 1986 г., както и анулира отнемането на актива от 6 точки за следващия сезон. Така „черно-белите“ от Белград стават шампиони и за следващата 1987 г. Нищо, че са завършили втори, на 5 точки от първия Вардар (Скопие).

Днес обаче от Цървена звезда настояват, че е крайно време справедливостта да възтържествува и шампионската титла за 1986 г. да бъде върната на техния стадион „Мала Маракана”. Обвиняват Партизан, че навремето е използвал влиянието си по високите етажи на държавата, за да стане шампион по съдебен път. Звездашите разчитат за помощ не само от президента на футболния съюз Славиша Косеза, който е бивш техен вицепрезидент, но лично от държавния глава Александър Вучич, известен привърженик на „червено-белите“.

От Партизан обаче опонират срещу подобен „ревизионизъм” и „опит за насилие върху футболната история”. Пак оттам обявиха официално, че Цървена звезда днес е само „патетична сянка на един голям бивш шампион”.

Голямото дерби на Белград, предвидено за 26 август, се нажежи още отсега…

 

Най-четените