Вече две години Жозе Моуриньо с много труд и постоянство гради постепенно своя проект в Реал (Мадрид). Да, точно думата ''постоянство'' описва най-добре работата на португалеца.
Още с идването си той изгради едно основно ядро от футболисти и вече две години теиграят заедно, като с течение на времето оформиха страхотен колектив.Единствената промяна в стартовите единадесет през тези два сезона бе отпадането на вече застаряващия воин Рикардо Карвальо и налагането сред титулярите на доказания боец и юноша на клуба - Алваро Арбелоа.
Обиграването на постоянното ядро спомогна да се изградят много силни връзки между отделните линии и в момента Реал е изключително компактен и подреден отбор. Всеки един от футболистите идеално знае как и кога да пресира по терена, за да може да се получи комбиниран ефект, а не просто хаотично бягане.
Да гледаш как Моуриньо изгражда този Реал е все едно да наблюдаваш как някой велик архитект сглобява елемент по елемент своето велико творение. Всичко се изпипваше внимателно, стъпка по стъпка, ден след ден и след двугодишен труд машината на Специалния е вече готова и е време да бъдат обрани плодовете на този труд.
При идването на португалеца отборът бе пълен с млади талантливи момчета, но повечето от тях все още зелени за тежките битки през дългия сезон. Мач след мач те израстваха и сега вече са готови на максимум. Този отбор владее всички аспекти от играта, което го прави толкова труден за съперниците.
Когато се налага, Реал може буквално да натика противника в неговата половина и да го пречупи с безспирни атаки. Същевременно обаче, когато води в резултата, може да си позволи да се дръпне леко назад и да покаже, че е безспорно най-добрият в света на контраатаки.
Извън красивата игра момчетата на Моуриньо нямат никакви проблеми, когато мачът стане силов. Тогава на преден план излизат бойците като Арбелоа, Алонсо, Кедира и невероятни атлети като Рамос, Пепе и Роналдо, които определено не се страхуват от тежки единоборства.
Рутината вече е налице, а това, заедно с възможността за ротация ще позволи на отбора да остане свеж през по-голяма част от сезона. През миналата кампания играчите хвърлиха много усилия през есента и напролет се чувстваше липса на свежест в доста от мачовете. Фактор разбира се, бе и тримесечното отсъствие на ''диригента'' на жестоката преса по целия терен, която налага тимът - Анхел Ди Мария.
Ако разгледаме по-подробно единайсетте на Реал, ще забележим, че Касияс, Арбелоа, Пепе, Чаби Алонсо и Кристиано Роналдо са не просто завършени играчи, а буквално са на върха на своите спортни кариери. На Рамос, Марсело, Бензема, Кедира, Йозил и Ди Мария им остава една съвсем малка стъпка (изразяваща се най-вече в намиране на постоянството) да постигнат същото.
По-всичко изглежда, че ще го направят през новия сезон, а това е още един плюс, защото означава, че отборът все още има накъде да се развива. За силата му допринася и това, че за отделните мачове Моуриньо разполага с различен тип играчи. Така например на позицията ляв бек Реал има съвършения играч в съчетание от Марсело и Коентрао. Нисичкият бразилец притежава техника и контрол над топката, на които би завидяло почти всяко крило в света. Коентрао не бе докрай убедителен през първия си сезон, но показа, че може да се разчита на него в тежките битки, когато е нужна повече твърдост.
Подобно е положението и с много обсъжданата позиция на централния нападател. В лицето на Бензема виждаме техничен футболист, който, освен че бележи, умее и да създава положения за своите съотборници. От другата страна имаме истинска ''лисица'' пред противниковата врата в лицето на Гонсало Игуаин. За Жозе остава само да направи най-точното разпределение кога от кое има нужда повече.
През това лято се правят опити да бъде добавен и последният липсващ елемент, с който машината да бъде напълно завършена. Става въпрос за дълго проточилия се трансфер на Лука Модрич. Още през миналото лято чрез привличането на Нури Шахин се търсеше човек с по-креативни качества от задна позиция, за да може отборът да разполага с още допълнителна опция, когато играе срещу съперници, окопали се в глуха защита. По една или друга причина турчинът не успя да покрие високите изисквания и съответно мястото му изстина.
Този път обаче усилията са насочени към напълно завършен играч, който, подобно на другите в Реал е точно в пика на своята кариера и ще може директно да се впише в колектива. Освен това хърватинът е поливалентен играч и ще дава различни опции - нещо високо ценено от Моуриньо. Извън вече споменатата креативност от задни позиции, Модрич може да се изявява и като крило и плеймейкър, ако това се наложи.
За нарастващата сила на отбора говори и поведението на Моуриньо в медиите.През последните месеци португалецът все по-рядко прави от онези свои заядливи изявления, а това е най-точният показател, че силите се изравняват. На повечето фенове е ясно с каква цел са този тип изказвания, но явно Реал все по-малко има нужда от тях. Нещо повече, често чуваме такива от другия лагер и то от най-висша инстанция - Сандро Росей.
И като стана въпрос за Барселона, друг много точен показател за израстването на Реал са именно мачовете между двата големи съперника. През първия сезон на Моуриньо, дори и в мачовете на "Бернабеу", в стартовия състав като опорен халф започваше Пепе, а около него играеха още двама футболисти със строги дефанзивни функции. В последното "Ел Класико" обаче, играло се не къде да е, а на "Камп Ноу", португалецът излезе с обичайната си постройка 4-2-3-1 и то при положение, че равенството напълно го устройваше! Освен стартовия състав, резултатът от мача също бе показателен, а когато си победил считания за най-добър отбор в света на неговия стадион, всички психологически бариери пред теб могат да паднат, което занапред да доведе до сериозни проблеми за всички грандове на стария континент.
Разбира се, и Моуриньо като всеки човек не е безгрешен и със сигурност носи немалка част от вината за отпадането от Байерн на полуфинала от Шампионската лига. Дръпването на отбора прекалено назад в първия мач се оказа погрешен ход и Реал плати скъпо за това. Жозе обаче, освен че греши, също така и се учи от грешките си и през новия сезон ще е още по подготвен за поредната атака на „десетата".
Допълнително спокойствие в съблекалнята на отбора ще внесе новият договор на португалецът до 2016 година. Този контракт бе последвано и от преподписване с основни играчи, което показва намерението на португалеца да запази ядрото на отбора.
Недоволните от факта, че играчите от школата не получават достатъчно шансове, също имат повод за радост, след като в първия отбор възможност да се изявят ще имат юношите Мората и Хесус и като добавим към тях Касияс, Адан, Арбелоа, Гранеро и Кайехон, броят на момчетата израснали в Кастилия става впечатляващ.
Налагането на Мората в първия отбор показа, че Жозе не е забравил школата, а просто нещата трябва да стават стъпка по стъпка, за да може младите момчета да се интегрират постепенно, без да чувстват напрежение върху себе си - грешка, допускана често в миналото.
Още при пристигането си в отбора преди две години, Моуриньо привика 17-годишния Мората директно от третия отбор да пътува за лятното турне в САЩ. В течение на сезона юношата постепенно се наложи в дублиращия отбор Реал Мадрид Кастилия, а същевременно дебютира за първия отбор. През изминалата кампания Алваро обогати играта си технически, като често бе пускан да играе на крилото, а също така вкара и немалко голове. И така, след две години упорит труд младокът вече е готов постепенно да получава шансове в първия отбор.
През следващите два сезона определено ще наблюдаваме най-добрия футбол от този Реал, но и това не дава гаранция, че показаното на терена ще намери своето изражение в трофеи.
Чудесен пресен пример е отборът на Челси. "Сините" бяха в стихията си в периода 2006-2010 ,но най-големия си успех постигнаха, когато лидерите на отбора вече бяха в своя залез.
Гладът за успехи в Реал все още е много силен и със сигурност всеки от отбора е готов да изяде всичко по пътя си, но най-накрая светът да види бленуваната десета европейска титла.
Остава ни да се наслаждаваме на най-доброто от ''машината'' на Специалния и да разберем дали кулминацията в чисто игрови план на този вълнуващ проект ще намери своето изражение във витрината на клуба. 100-те точки и вкараните 121 гола в момента изглеждат като нещо недостижимо, но дали ще мислим така след 9 месеца?
