Когато говорим за великите фигури в бразилския футбол винаги се сещаме за Пеле, Гаринча, Ривелиньо, Сократес - играчи с блясък, талант и визия за играта. Накратко, гении.
Но едва ли ще се сетите за Дунга. Дефанзивен полузащитник, който натрупа много опит в Италия и цени повече тактиката отколкото соловите изяви, нещо нетипично за бразилците.
И ако можем да се съгласим донякъде с твърдението, че Дунга, който беше капитан на Бразилия, когато тимът спечели световното първенство през 1994, не е бил сред най-големите звезди на терена, то като треньор нещата изглеждат по-различно.
Сега, като селекционер на националния тим на Бразилия, Дунга се е нагърбил със задачата да промени бразилския футбол, да му изгради имидж, който твърде много прилича на собствения му образ от времето, когато той още риташе.
А това определено не се харесва на критиците му в Бразилия.
Дунга пое поста селекционер на Бразилия през юли 2006 и оттогава 46-годишният треньор може да се похвали със спечелването на Копа Америка през 2007, първо място в турнира за Купата на Конфедерациите и безпроблемно класиране за световното първенство в ЮАР тази година.
Статистиката сочи 36 победи за Дунга в 53 мача, а ако прибавим и олимпийската кампания през 2008, резултатът става 43 победи от 61 мача, успеваемостта на отбора е 75,4 процента.
Но явно това не е достатъчно. Не и в Бразилия, където блясъкът на футболът е издигнат на пиедестал. Обвиненията към Дунга са, че той е твърде прагматичен. Че за него най-важен е резултатът, а не представянето на тима на терена.
За страната, печелила пет световни титли по футбол и дала на света звезди като Жаирзиньо, Зико, Ромарио и Роналдо, това е неприемливо.
Изборът му на дефанзивно ориентираните Фелипе Мело и Жилберто Силва в центъра на полузащитата на Бразилия се смята за антифутболно решение. Твърденията му, че Робиньо, Кака и Адриано трябва да се връщат назад, а не само да атакуват направо озадачава обикновения бразилски фен. Решението му да не вика Роналдиньо в националния отбор пък му навлече поредица атаки от страна на бразилските вестници.
В дебата се включи дори и германскат легенда Франц Бекенбауер, който през декември заяви: „Не познавам тази Бразилия. Не харесвам стила им на игра. Съжалявам, Бразилия трябва да играе офанзивно и да отбелязва голове, а не да контролира напълно хода на мача."
Но, сега, търпението на Дунга вече е доста поизчерпано.
Той вече обяви, че ще се оттегли от националния отбор на Бразилия, без значение колко далеч ще стигне тима му това лято в ЮАР.
Селекционерът трудно крие раздразнението си, когато трябва да отговаря на враждебните въпроси на медиите. Това се случва в зала за пресконференции, пълна с бразилски журналисти, точно преди приятелския мач срещу Ирландия. Той се ядосва лесно на поредицата въпроси, постоянно върти очи, приглажда коса и въздиша тежко.
„Защо не повикахте Роналдиньо?"
„Всички винаги искат да говорим за играчите, които не са тук. Трябва да уважавате футболистите, които съм повикал", е бързият му отговор.
„Как се справяте с напрежението да сте треньор на Бразилия?"
„ Напрежението не е новина за Бразилия. То не ти помага с нищо. Просто е налице и трябва да живееш с него", тук Дунга е по-спокоен.
„Какво ще кажете на тези, които не харесват стила ви на работа?"
„Някои казват, че съм арогантен, но това не е истина. Повечето играчи в Бразилия са талантливи. Но за нас талантът не е достатъчен. Трябват ни резултати", обобщава Дунга.
Точно тази му философия направо побърква критиците му.
„Талантът е изключително важен, но трябва и още нещо, историята доказва това твърдение - заяви при назначаването си за селекционер на Бразилия Дунга. - Бразилия често е разполагала с талантливи играчи, но не е постигала добри резултати. В националния тим футболните умения не са достатъчни, играчите трябва да се борят и да са отдадени на каузата".
Почти четири години по-късно Дунга не отстъпва от тезата си.
Открита тренировка на „Emirates Stadium" в понеделник дава възможност за поглед към подготовката на бразилския национален тим.
Едва ли точно тук, когато всички световни медии гледат упражненията, ще се видят тайните на бразилците. Но Дунга заложи на това само да гледа подготовката на тима, а отделните занимания да се водят от помощниците му.
На отбора на Бразилия от 2006 му липсваше колективен дух. Когато колективът е силен, всеки един талантлив играч подобрява баланса. Но когато го няма усещането за единност, то и най-талантливият футболист ще затъне заедно с групата.
Може би се очаква на тренировка на Бразилия, играчите просто да поритат и да демонстрират умения, но всъщност Дунга залага на безкрайни в своята повторяемост упражнения. В края на заниманието организира мач, двата тима са с по 11 човека, играят на половин игрище и всеки футболист има право само на две докосвания на топката. Акцентът е подобряване на пасовете и притискането на съперника.
В Бразилия наричат подобен подход „убийствен за изобретателността на терена", но тук става въпрос за сериозна подготовка.
Малцина биха оспорили резултатите на Дунга, тъй като преди началото на неговата ера - на световното първенство през 2006 Бразилия отпадна на четвъртфиналите.
Всъщност Дунга се опитва да дефинира съвременната физиономия на бразилския футбол: съчетание на елегантност и функционалност.
Победата с 2:0 във вторник срещу Ирландия е класически пример за подхода на бразилския селекционер.
Малко по-бавен старт на срещата за бразилците - поне според техните стандарти, след това преса срещу ирландците и подреждане на две линии от по четирима човека в защита. Дори Адриано, нападателят, който през 2006 се оказа голямото разочарование на Бразилия, сега спринтира към собствената си врата, за да помогне на защитата.
В първите 40 минути обаче бразилците играят слабо в нападение - което лесно обяснява защо феновете не харесват Дунга. Малко по-късно обаче Бразилия повежда в резултата, а след почивката ирландците само от време на време успяват да докоснат топката.
Робиньо, майсторът на дрибъла е този, който най-много измъчва ирландците. Майкон често праща топката с бомбени удари напред отново демонстрира защо е смятан за един от най-добрите атакуващи защитници в света. Мишел Бастош подхваща атаки от ляво при всяка възможност, докато Кака, който е далеч от най-добрата си форма, успяваше да контролира почти целия терен. Когато нападателят на Реал Мадрид си върне добрата форма, което може да сте сигурни, че ще съвпадне със световното първенство, то едва ли някой ще може да му излезе насреща.
Точно това иска и Дунга.
Да, той успя на наложи изисквания и правила, които доскоро се смятаха за невъзможни за Бразилия, особено за тима, който се провали преди четири години. И да, Дунга очаква и от най-големите звезди на отбора да изпълняват функциите си в защита и да работят за тима.
Все пак, Дунга не е отнел напълно красотата и изяществото на бразилския футбол. В атака, Кака, Робиньо и която и да е от резервите - Дани Алвеш, Елано, Нилмар или Луиш Фабиано, имат пълната свобода на терена, могат да си сменят позициите и да тормозят защитата на съперника както им дойде на ум.
Когато Робиньо вкара втория гол срещу Ирландия, попадението дойде след комбинация от 22 паса, като играчите отиграваха топката с едно докосване и прецизни движения.
„За нас почти всичко е ясно - заяви Дунга след мача. - Разполагаме с различни варианти в зависимост от това как трябва да играем".
С други думи, бразилците могат да играят различно във всеки мач, но пак ще спечелят.
Подготовката на тима за световното още не е напълно приключила, но в следващите седмици Дунга е готов да нанесе последните щрихи в облика на отбора.
И ако Бразилия не успее това лято да спечели световната титла за шести път, то причината няма да е в липсата на подготовка или пораженческия манталитет на играчите.
Защото Дунга се е погрижил за тези проблеми.
