Светът се стяга за финал Аржентина - Германия, оказали се най-корави на Мондиал 2014. Но ние, българите, си ги помним отпреди 20 години. Тогава ги бихме за 10 дни един след друг.
Ех, спомени...
На 30 юни 1994 г. България сломи Аржентина с 2:0 в последен мач от групата и стигна осминафинал. Мачът в Далас бе кръстопътен за похода на нашите, стигнал до бронзови медали.
Стигаше и реми, но победихме, и то отбор, в който личаха имената на велики аржентински играчи.
Съставът им: Луис Ислас, Хосе Чамот, Оскар Руджери, Фернандо Касерес, Ернан Диас, Фернандо Редондо, Диего Симеоне, Лео Родригес (Рамон Медина Бело), Абел Балбо, Клаудио Каниджа (Ариел Ортега), Габриел Батистута.
Срещу тях бяха българите в пълния си блясък, с брадясалия са вожд-лидер Христо Стоичков, който забоде първия гол с кинжална контраатака и супер пас на Емил Костадинов. Наско Сираков ги довърши с глава в добавеното време.
Онзи аржентински състав не отстъпваше на този от настоящия Мондиал, дори напротив. Но липсваше в този мач фигурата на мегазвездата тип Меси - Диего Марадона бе наказан ден преди двубоя с България след положителна допинг проба.
Но 20 години по-късно можем да оценим, че в Щатите стигнахме по-далеч от аржентинците, не само ги бихме. А сега те са на финал.
10 дни по-късно изядохме и световния шампион Германия. Пак Стоичков започна чудото, като изравни от пряк свободен удар. Лечков вкара гол, който ще се помни и от внуците ни, а изненадата е вероятно и досега сред най-големите в историята.
Само им вижте състава: Бодо Илгнер, Юрген Колер, Томас Хелмер, Томас Бертолд, Мартин Вагнер (Томас Шрунц), Гуидо Бухвалд, Лотар Матеус, Томас Хеслер (Андреас Бреме), Андреас Мьолер, Руди Фьолер, Юрген Клинсман. Всички до един звезди по онова време и златни от предишния турнир.
Немците още помнят. Сега са на финал, но... защото нас ни няма!
В гордата констатация обаче да оставим настрана патриотизма. 20 години след великите победи над две колосални футболни сили, ние сме доникъде.
Какво изградихме и надградихме над онзи изумителен успех? Националният отбор стигна още три пъти финали на първенства (2 европейски и едно световно) от 11 възможни.
Клубовете празнуват, когато стигнат групи на Лига Европа (изключенията са Левски от 2006-а и Лудогорец от миналия сезон). Построихме един национален стадион, който вече е за смяна...
Аржентина и Германия са на финал. И винаги ще бъдат в играта за купи и медали. Ние сваляме все по-ниско летвата на целите си.
Засега и едно класиране на някакво първенство ни се вижда сбъдната мечта.
България е моралният Световен шампион.
Спомени, спомени... Ама много стари, двайсет годишни.