Навярно още помните онзи безумен четвъртфинал в Шампионската лига от сезон 2012/2013 г. с участието на Малага и Борусия (Дортмунд).
В 82-рата минута от реванша на „Сигнал Идуна Парк" офанзивната и крайно симпатична команда на Мануел Пелегрини поведе на домакините с 2:1. На бандата на Юрген Клоп й трябваха цели два гола, за да се промъкне до полуфиналите, тъй като първият мач бе завършил при нулево равенство. С отчаян щурм и огромна доза късмет дортмундци все пак успяха да решат сложния ребус в добавеното време след попадения на Марко Ройс и Фелипе Сантана и лишиха скромния Малага от сензационно класиране на полуфинал в най-лъскавия клубен турнир в света.
В споменатия сезон андалусийският клуб финишира в шестицата в Примера дивисион, а година по-рано бе подготвил почвата за пробива в Шампионската лига с неочаквано четвърто място, оставайки единствено зад Реал, Барса и Валенсия.
В онези години Малага се превърна в едно от лицата на „бунта на мравките" на европейската сцена.
За съжаление към днешна дата феновете на клуба дори не могат да мечтаят за подобни успехи. Всъщност те изобщо не мечтаят - вместо това наскоро организираха траурно шествие и символично погребение на голямата си футболна любов край клубния стадион „Ла Росаледа". Причината? В момента отборът, воден някога от митичния Хеленио Херера, е опасно близо до зоната на изпадащите в Сегунда дивисион, а освен това е заплашен от административно изхвърляне в аматьорския футбол по финансови причини.
А главният палач не е никой друг, а архитектът на чудото от преди няколко години - шейх Абдула Бен Насер Ал-Тани.
Споменатият ултрабогаташ е член на управляващата династия на Катар. През лятото на 2010 г. с едно щракване той погаси изцяло дълговете и извади 36 милиона евро, за да придобие контрола върху скромния андалусийски клуб. Изборът на Малага съвсем не бе случаен - преди това шейхът вече бе инвестирал сериозни суми в хотелски комплекс и автосалон в града, както и в разширението на пристанище „Ла Бахадия" - за да може спокойно да хвърля котва с луксозната си яхта. Едноименният клуб стана част от мащабния катарски бизнес-проект.
Поне в началото Ал-Тани всячески даваше да се разбере, че Малага не е просто скъпа играчка в ръцете му.
Нееднократно собственикът, изпреварил с година катарската инвазия в ПСЖ, гарантираше, че постепенно и търпеливо ще накара хората да повярват в проекта му, а няма да пръсне огромни пачки за звезди с баснословни заплати.
В първия сезон под управлението на шейха Малага тръгна без грандиозни трансфери и финишира на 11-то място в Примера дивисион. Това се прие за добра изходна позиция от клубното ръководство и през лятото на 2011 г. бе взето решение съставът да бъдет подсилен сериозно. Селекцията излезе почти 60 млн. евро, а на „Ла Росаледа" акостираха все респектиращи имена - Хоакин, Иско, Тулалан, Касорла, Буонаноте, Серхио Санчес, Матайсен и дори Рууд ван Нистелрой.
По това време начело на Малага вече бе Мануел Пелегрини. В кратки срокове чилийският треньор успя да вкара химия в колектива и да сглоби един от най-интересните състави в цяла Европа. Под негово ръководство Малага вдигна доста шум по континенталните терени, а и в испанското първенство.
Точно когато всичко изглеждаше розово, Малага показваше прекрасен футбол и стремително се движеше към решителната фаза в Шампионската лига през сезон 2012/2013, клубните дела изведнъж зациклиха.
В началото на 2013 г. УЕФА оповести имената на 9 клуба, драстично нарушили правилата на финансовия феърплей. Сред нарушителите най-изненадващо се оказа и Малага, а слуховете, че клубът дължи големи суми на футболистите си, се потвърдиха. Андалусийците получиха 4-годишна забрана за участие в евротурнирите, а катарският шейх, който неочаквано и без никакво основание бе орязал финансирането на Малага, веднага си получи заслуженото.
Останал без възможности за излаз на европейската сцена, Ал-Тани започна да отделя все по-оскъдни средства. В резултат Малага започна да губи една по една ключовите си фигури (Хоакин, Кабайеро, Елисеу, Тулалан, Иско, Касорла), а равностойни заместници така и не бяха осигурени. Подобна бе ситуацията и с треньорския пост - след напускането на Пелегрини отговорността бе стоварена последователно върху доста по-ниско профилни специалисти като Грасия, Ромеро и Мичел. Няколко сезона тимът креташе в средата на таблицата, преди да дойде сезон 2017/2018 и да се срине на дъното с едва 20 спечелени точки през цялата кампания. Логичното се случи - от претендент за топ 4 в Европа, Малага се озова в Сегунда дивисион.
Началото във второто ниво обаче възроди надеждите - клубът успя да разтовари ведомостта за заплати и се освободи от най-скъпите пера в бюджета.
Макар и номинално качеството в състава да падна, на терена резултатите бяха позитивни. Така през юни 2019 г. Малага едва не се завърна в Примера, след като загуби решителния плейоф за промоция срещу Ла Коруня. Въпреки това през лятото андалусийците отново се сблъскаха с финансови проблеми, които сега поставят под въпрос присъствието им в професионалния футбол изобщо.
За да избегне пагубните санкции, през последните два трансферни прозореца Малага трябваше да продаде футболисти за 5 млн. евро повече, отколкото привличаше. Въпреки това Ал-Тани и екипът му отново показаха учудващо безхаберие и недалновидност.
По информация на „Марка" лично Ал-Тани е отказал да се раздели с Хони, Диего Гонсалес, Луис Ернандес, Кеиди Баре и Микел Виянуева. Паралелно с това пред Малага се открила възможността да откупи правата на Юсеф Ен-Несири, взет под наем от Леганес за 15 млн. евро, и веднага след това да го продаде на Брайтън за 20 млн. Ал-Тани обаче не повярвал в успеха на сделката и я стопирал.
По този начин Малага пропусна възможността да инкасира около 15 милиона евро, да се избави от най-тежките задължения и да ликвидира риска от служебно изваждане от Сегунда.
Паралелно с това никак не беше красиво и поведението на Ал-Тани около секс-скандала с вече бившия треньор на клуба Виктор Санчес.
Неизвестно кой публикува в социалните мрежи интимно видео с участието на наставника, но независимо, че за него се застъпиха както съпругата му, така и футболистите, ръководството на Малага реши да му посочи вратата. Предисторията е, че Санчес публично си позволи да обвини както собственика, така и спортния директор Ричард Шахин, че взимат решения без съгласието му, които пряко „отслабват отбора и внасят хаос в съблекалнята". Разбира се, скандалното видео веднага стана удобен повод шефовете да изритат непослушния Санчес, който не си държеше езика зад зъбите.
Треньорът го отнесе, но това не реши нищо - според феновете клубът им вече е на смъртен одър. До фаталния край като че ли остава съвсем, съвсем малко...
