Левски завърши годината с елиминиране на ЦСКА в турнира за Купата на България. С дузпи, след немощна игра и предпазливост, която бе в състояние да приспи всеки зрител.
Единствено тези няколко хиляди смелчаци на трибуните бяха вън от такава опасност, защото температурите бяха под нулата.
Левски обаче рядко е бил толкова безидеен и слаб отбор.
За три есенни дербита "сините" не вкараха нито един гол в "червената" врата, което е уникално за традицията, с която се гордеят срещу вечния съперник.
И това е само краят на една тъжна година, която няма да бъде запомнена от нито един левскар с добро.
През пролетта "сините" смениха първия си треньор за 2013-а. Илиан Илиев отстъпи място на Николай Митов. Къде с късмет, къде със съдийска помощ (признато и от Наско Сираков наскоро), Левски някак се намуши в битката за титлата.
Случаен гол срещу Лудогорец дори отвори шанс за лесно достигане на трофея - домакинство с неиграещия за нищо тим на Славия.
Провал - 1:1. Прикачен към провала на финала за купата срещу Берое (очевиден аутсайдер), това бе един трагичен сезон.
През лятото Левски написа история с унизително отпадане от Иртиш, смени Митов със Славиша Йоканович. В клуба за кратко се върна Сираков, тръгнал си после със скандал.
Най-слабият от години Левски бе разбит с 0:3 от най-слабия от години ЦСКА в есенното дерби, а междувременно бе сменил Йоканович с Тони Здравков.
Историята със събличането на Петев допълва една тъжна 2013-а година за клуба, който празнува 100 лета след няколко месеца.
ЦСКА изживя летен кошмар, доведен на ръба на фалита и изчезването от "Титан". Дългогодишното пагубно управление няма как да не остави травми в спортно-технически и финансов план за години напред.
ЦСКА в момента е странно събрана команда от опитни ветерани, няколко младоци, нежелани никъде чужденци... С треньор, който има доказана воля, но далеч не толкова доказана футболна гъвкавост и тактически умения.
Отбор, който по-скоро е сбор от няколко индивидуалности.
А какво година само имаше клубът - рекордьор по титли!?
През пролетта ЦСКА смени бързо Миодраг Йешич с Милен Радуканов, после уволнен през лятото.
Христо Стоичков бе треньор за 20 дни, без отбор, без мачове... Тогава не се знаеше ще го има ли ЦСКА, ще играе ли изобщо професионален футбол.
10 дни преди началото на шампионата Стойчо Младенов събра състав и започна първенството без подготовка.
Унизително, ЦСКА сам се отказа от евротурнирите. Нещо, което вероятно е донесло болка на всеки привърженик като от тежка загуба на терена.
Единствен светъл лъч е победата с 3:0 над Левски, но - всъщност светъл за какво?
Кого го топли от един успех, след като това 3:0 носи само 3 точки, ЦСКА е назад в класирането, а и отпадна от турнира за купата именно от Левски? Тимът на Младенов има спечелена 1 точка като гост на първите 7 тима в първенството! Това не е форма на гранд.
В сянката на Лудогорец, силен и мощен финансово, грандовете сивеят. Над тях е и Литекс - изградил конвейр за младоци, които налага плавно и превръща в играчи на ниво "А" група.
Нещо, което ЦСКА и Левски си нямат.
Ботев прави сериозна организация, гради династия с базата и стадиона си. Нещо, което грандовете нямат.
В този ред на мисли, сивотата може да стане стандарт за двата най-популярни флагмани на родния футбол и в следващите години.
