Признавам си, че в началото на 2010 година бях един от скептиците, които не смятаха, че е възможно Михаел Шумахер да се завърне във Формула 1. При това, не като шеф на отбор, съветник или нещо подобно - не, ставаше въпрос да се състезава отново. Беше ми трудно да разбера каква е мотивацията му - Михаел е постигнал всичко в този спорт, пренаписа рекордите във Формула 1, има повече пари, отколкото могат да изхарчат той и децата му за няколко живота напред и въпреки това, пак го дърпаше към пита и боксовете.
Истерията около евентуалното му завръщане през лятото на 2009 беше нещо съвсем различно - едно е да караш две-три състезания, когато никой не очаква нищо от теб с кола, която наистина не познаваш и си нямал възможност да тестваш и е съвсем друго, когато започваш сезона като титуляр, както стана тази година с Михаел и Mercedes. Двете неща са различни, но е спорно да се каже кое по-трудното.
И за да отговорим на въпроса, на който се подчинява тази рубрика, както и да оправдаем дебюта на Михаел Шумахер в нея, то трябва да се върнем на въпроса, който занимава милиони фенове на Формула 1 в цял свят: „Какво не е наред при 7-кратния световен шампион?"
Но отговорът може да се окаже доста труден, затова нека първо преговорим известните на всички факти, които обаче са изключително важни.
На първо място, Формула 1 версия 2010 и доста различна от шампионатите през първите пет години на новия век. Нови правила, нови коли, нови пилоти и т.н. Затова отбелязваме първата най-важна разлика за Михаел - любимите му тестове, хилядите изпитателни километри, в които той и екипът на Ferrari ковяха превъзходството си над останалите тимове вече ги няма. Тестовете в съвременната Формула 1 са ограничени до броени дни, събрани в две-три тестови сесии през зимната пауза и това е. За пилот, който не е карал три години завръщането във Формула 1, без значение на колко високо ниво е бил преди това, е най-голямото изпитание. И Михаел се бори, но не рядко побеждава.
Та, последно за тестовете - липсата на възможност да навърта десетки хиляди километри в подготовката си за новия сезон накара Михаел да нарече забраната за тестове „глупава", но освен него, май никой не споделя тази теза. Тестовете са интересни на инженерите и техническите директори, които искат да съкрушат съперниците си с някаква техническа дяволия, измислена или открита в хода на сезона. За феновете, телевизиите и медиите тестовете не са интересни, респективно няма смисъл от тях. Или поне не са толкова важни, колкото се опитват да ги изкарат от тимовете. Трябва да се пестят пари и затова ще се тества по време на петъчните тренировки. Това е. Това прави трудно завръщането на Михаел Шумахер или дебюта на някой младок твърде сериозно изпитание? Да, така е, но във Формула 1 никога не е било лесно.
Така, Михаел нямаше възможност да се адаптира към колата и въобще към променения свят на Формула 1 2010. И към това прибавяме промените в правилата, които не отговарят на стила му на каране. Мисля, че от години насам предните гуми във Формула 1 не са получавали толкова сериозно влияние. Естествено, става въпрос за трудностите на Михаел да накара предните, вече по-тесни гуми да заработят така както иска той - както що се отнася до температурата в тях и по отношение на настройването на предницата на колата, което пак идва от това, че новите сликове са по-тесни. С други думи, колата на Михаел е твърде трудна за каране от самия Михаел. Но той не я е избирал - това е еволюция на болида на Brawn от миналата година, донякъде правена по вкуса на Дженсън Бътън, при това с ясна склонност към недозавиване и особено поведение в зоната на спиране (нали помните проблемите на Рубенс Барикело от близкото минало). Шумахер се справи със спирането - донякъде, защото продължава да губи време в бавните завои, но недозавиването и тесните предни гуми го измъчиха сериозно в хода на сезона.
И резултатите му прогресивно се влошават. Най-доброто класиране на Шумахер този сезон се оказа 6-ото му място в първото състезание за годината в Бахрейн. След това нещата започнаха да се влошават, като през по-голямата част от времето Михаел води основно две битки - в събота хвърля сериозни усилия да стигне до третата част на квалификацията, а в самото състезание се бори за място в дъното на зоната на точките. Не е лесно, напротив понякога е много опасно, защото срещу Михаел екстра мотивация имат всички - и тези, които имат по-добри коли, но и тези, които не са по-бързи, но искат да си премерят силите с него и в никакъв случай го биха го пуснали напред само защото той е Шумахер.
Кратко отклонение за една от изненадите за Шуми в началото на сезона - преди години, само образът на колата на Михаел в огледалата за задно виждане на част от пилотите беше достатъчно да ги накара да променят траекторията си и да улеснят атаката му. Сега това е минало и по-младите пилоти нямат никакво намерение да се съобразяват с авторитета на германеца. Пред медиите - да, всички го уважават, но на пистата битката е жестока и старата слава не ти дава предимство.
За пореден път тоз сезон се връщам към спомените си от тестовете на испанската писта „Херес" през януари. Тогава новата кола на Mercedes вървеше прилично, нищо повече. Времето беше отвратително - дъжд, студ, но обикновено Нико Розберг беше усмихнат до ушите, сякаш му предстои разходка с яхта от Монте Карло до Ница. И обратното, през по-голямата част от времето Михаел демонстрира на света киселата си страна, беше недоволен, напрегнат, изискваше допълнителни брифинги с инженерите. Възможно ли е още тогава Нико да е бил наясно, че нещата ще се обърнат в негова полза, без значение къде ще се озоват в класирането двамата с Шуми. Защото, да не забравяме, че много медии писаха през януари, че тази година за Нико ще е достатъчно да се „справи добре" срещу Михаел. Един вид, да се представи достойно. Никой не очакваше, че Розберг-младши редовно ще е по-бърз от Михаел и ще е далеч пред него в класирането.
И за да илюстрираме по-добре срива на Михаел, или по-скоро на очакванията към неговото представяне, ще ползваме оценката на световния шампион за 2008 Люис Хамилтън.
Когато Хамилтън дебютира във Ф1 през 2007 той успя да трогне медиите с признанието си, че детската му мечта е била да се състезава с Михаел, който обаче си беше тръгнал в края на 2006. И нещата отиваха натам, че Люис нямаше да може да изпълни мечтата си. Но Шумахер не го разочарова и се върна. После обаче се оказва, че все пак разочарованието е налице.
„За мен ще е чест и привилегия да се боря с Михаел на пистата", това е реплика на Люис от началото на сезона. „Той е един от най-великите в спорта, истинска легенда."
„Вече не е забавно да съм пред Михаел, той е доста назад в класирането и аз рядко го виждам в хода на състезанието", еволюция на ситуацията от месец септември. „Така че, това че съм спечелил срещу него не ми носи удоволствие, тъй като не съм се борил пряко с него, той просто се е класирал по-назад."
Както някога казваше сър Джеки Стюарт: „Никой пилот не може да е по-велик от нивото, което е постигнал докато се е състезавал." Оттам нататък пътят е само надолу.
Но добрата новина е, че Михаел все още не е ударил дъното. Защото има шанс да започне нов прогрес - още през 2011, ако колата на Mercedes се окаже достатъчно добра. Но дали Шумахер все пак няма да реши, че завръщането му е стигнало края си?
