Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кевин Кийгън бе Петият от "Бийтълс"

Кийгън с наградата за най-добър млад играч в Англия през 1972 г. В кариерата си вдигна много купи и индивидуални призове.
Наниза точно 100 гола в 323 мача за Ливърпул, където се превърна в легенда.
Уважаваха го и феновете на съперника, защото бе непримирим, но честен на терена.
Вдигна много трофеи с Ливърпул и великия им капитан Емлин Хюз от онези години: Три пъти шампион, европейски шампион, две купи на УЕФА, Купа на ФА...
Винаги следен от фотографите, винаги в центъра на вниманието. Първата фигура, която приковаваше медиите като магнит в английския футбол.
Но не бе примадона - на терена стилът му бе битка до последната секунда и за всяка топка.
Единственият път, в който си изпусна нервите за цялата кариера - юмрук в лицето на нахалния провокатор Били Бремнър от Лийдс през 1974 г. на "Уембли".
Дуо супермени - Кийгън и Джон Тошак имаха телепатична връзка на терена - първият голям атакуващ дует на Острова, но за съжаление не и за английския тим. Тошак бе уелсец...
Кевин и наследникът му в Ливърпул - Кени Далглиш, преди контрола Англия - Шотландия.
Бил Шенкли, легендарният мениджър, привлякъл Кийгън само за 35 000 лири, показва на шега пред репортерите как е принудил Кевин да преподпише поредния контракт с Ливърпул.
С екипа на Хамбургер, където игра силно и взе "Златна топка", която заслужаваше далеч по-рано.
1994 г., Кийгън, Рой Еванс, Рони Моран, Емлин Хюз на церемонията преди закриването на старата трибуна "Коп" на последния и мач - Ливърпул - Норич.
Селекционерът на Англия Кийгън дава първата шапчица за повиквателна в тима на дебютанта Стивън Джерард (2000 г.).
Мегазвездата на 70-те в реклама, в която е полицай.
Тук пък е испански тореадор.
И, разбира се, реклама на неговата линия дрехи - забележете марката КК върху късите панталонки на модела, с който позира.

Наричаха го Петият от "Бийтълс".

Бе почти толкова известен, а и трупаше слава точно в града, откъдето онези четирима младоци с тесни лица и големи коси тръгнаха да покоряват света.

Кевин Кийгън навърши 64 години на 14 февруари. Един от най-големите играчи на 70-те и 80-те години в Европа, култова фигура и за българските фенове, които тогава търсеха и кътаха всяка новинка, снимчица или кадър от футбола на Острова.

Енигматичен, харизматичен, магнетичен за медиите - той бе първата суперзвезда не само на терена, но и извън него.

Участва в реклами, снима се във филми, пуска своя линия бельо и къси панталонки. Неща, които са нечувани за онези години, когато футболистите отиват след тренировка в пъба да ударят по една бира с феновете.

Кийгън е мит от първия си ден в Ливърпул през 1971 г., привлечен от четвъртодивизионния Скънторп. Той е сниман от фотограф на новия му клуб как е седнал върху кошче за боклук пред централния вход на стадион "Анфийлд". Притеснява се да влезе, въпреки че го очакват да подпише...

Все пак - това е Ливърпул, а той идва от мъничкия и невзрачен Скънторп.

Години по-късно Кевин, наричан вече Крал Кев, подписва картички, снима се с кралицата и е на постерите на всеки мач на Англия и Ливърпул.

Популярен е като Джон, Пол, Джордж и Ринго. А това е голям комплимент.

Вкарва голове, печели купи, а и остава символ на джентълменско поведение на терена. Борбен до последен дъх, но никога с нечестни средства.

Единственото му избухване е на мача за суперкупата срещу Лийдс през 1974 г., когато удря юмрук в лицето на Били Бремнър от съперника, който го провокира и няколко пъти го удря с лакът без съдията да види. Лийдс, наричан тогава Мръсния Лийдс, е воден от Брайън Клъф в краткия му престой в клуба.

Случката е описана в култовия филм "Прокълнатият Юнайтед", където Клъф казва: "Да накараш Кийгън да си изпусне нервите... Това е дяволски трудно постижение!".

Кевин Кийгън бе пионер.

Играчите по онова време не бяха звезди, а просто отлични футболисти. Не се обличаха като попзвезди, преди да почне да го прави седмицата на Ливърпул.

Не правеха трансфери от Англия в Германия - както го стори Кийгън, когато премина в Хамбургер. По ирония на съдбата неговият заместник, привлеченият от Селтик Кени Далглиш, го надмина по успехи с Ливърпул и стана Крал Кени.

И до днес Далглиш е сочен за №1 в историята на клуба, а не Кийгън.

Но легендарният №7, който се дава само на заслужили го в червено, първо прилегна и стана "тежък" на гърба на Кевин.

Съдбата го зачеркна да играе на световно първенство. През 1974 и 1978 г. Англия не се класира, а Кийгън бе в разцвета на силите му.

През 1982 г. се контузи ден преди първия мач и успя да играе 26 минути като резерва в последния двубой - решителен с Испания, в който на Англия трябваше победа с 2 гола, за да иде на финал. Не се случва - 0:0 и отпадане...

Кийгън остава митична фигура в Ливърпул заради успехите и яркия му имидж, който разчупва стереотипите за футболна звезда.

В Нюкасъл - заради невероятния плам, с който водеше тима към титла като мениджър, с атакуващия до наивност стил на игра...

В Хамбургер - с двете "Златни топки", спечелени през 1978 и 1979 г., когато играеше именно в този тим.

А за останалия свят той е Петия от "Бийтълс".

С прическата му, известността му, излъчването му на поп-футболна звезда и усмивката, която заразяваше.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените