Наричаха го Петият от "Бийтълс".
Бе почти толкова известен, а и трупаше слава точно в града, откъдето онези четирима младоци с тесни лица и големи коси тръгнаха да покоряват света.
Кевин Кийгън навърши 64 години на 14 февруари. Един от най-големите играчи на 70-те и 80-те години в Европа, култова фигура и за българските фенове, които тогава търсеха и кътаха всяка новинка, снимчица или кадър от футбола на Острова.
Енигматичен, харизматичен, магнетичен за медиите - той бе първата суперзвезда не само на терена, но и извън него.
Участва в реклами, снима се във филми, пуска своя линия бельо и къси панталонки. Неща, които са нечувани за онези години, когато футболистите отиват след тренировка в пъба да ударят по една бира с феновете.
Кийгън е мит от първия си ден в Ливърпул през 1971 г., привлечен от четвъртодивизионния Скънторп. Той е сниман от фотограф на новия му клуб как е седнал върху кошче за боклук пред централния вход на стадион "Анфийлд". Притеснява се да влезе, въпреки че го очакват да подпише...
Все пак - това е Ливърпул, а той идва от мъничкия и невзрачен Скънторп.
Години по-късно Кевин, наричан вече Крал Кев, подписва картички, снима се с кралицата и е на постерите на всеки мач на Англия и Ливърпул.
Популярен е като Джон, Пол, Джордж и Ринго. А това е голям комплимент.
Вкарва голове, печели купи, а и остава символ на джентълменско поведение на терена. Борбен до последен дъх, но никога с нечестни средства.
Единственото му избухване е на мача за суперкупата срещу Лийдс през 1974 г., когато удря юмрук в лицето на Били Бремнър от съперника, който го провокира и няколко пъти го удря с лакът без съдията да види. Лийдс, наричан тогава Мръсния Лийдс, е воден от Брайън Клъф в краткия му престой в клуба.
Случката е описана в култовия филм "Прокълнатият Юнайтед", където Клъф казва: "Да накараш Кийгън да си изпусне нервите... Това е дяволски трудно постижение!".
Кевин Кийгън бе пионер.
Играчите по онова време не бяха звезди, а просто отлични футболисти. Не се обличаха като попзвезди, преди да почне да го прави седмицата на Ливърпул.
Не правеха трансфери от Англия в Германия - както го стори Кийгън, когато премина в Хамбургер. По ирония на съдбата неговият заместник, привлеченият от Селтик Кени Далглиш, го надмина по успехи с Ливърпул и стана Крал Кени.
И до днес Далглиш е сочен за №1 в историята на клуба, а не Кийгън.
Но легендарният №7, който се дава само на заслужили го в червено, първо прилегна и стана "тежък" на гърба на Кевин.
Съдбата го зачеркна да играе на световно първенство. През 1974 и 1978 г. Англия не се класира, а Кийгън бе в разцвета на силите му.
През 1982 г. се контузи ден преди първия мач и успя да играе 26 минути като резерва в последния двубой - решителен с Испания, в който на Англия трябваше победа с 2 гола, за да иде на финал. Не се случва - 0:0 и отпадане...
Кийгън остава митична фигура в Ливърпул заради успехите и яркия му имидж, който разчупва стереотипите за футболна звезда.
В Нюкасъл - заради невероятния плам, с който водеше тима към титла като мениджър, с атакуващия до наивност стил на игра...
В Хамбургер - с двете "Златни топки", спечелени през 1978 и 1979 г., когато играеше именно в този тим.
А за останалия свят той е Петия от "Бийтълс".
С прическата му, известността му, излъчването му на поп-футболна звезда и усмивката, която заразяваше.
