Ако сте на мястото на бъдещия постоянен спортен министър и ръководите министерството на спорта и физическото възпитание, кои ще са първите неща, с които ще се захванете? Естествено, не става въпрос за уволнението на някоя и друга „калинка".
Помолихме читателите на webcafe.bg да ни изпратят идеите си за това, кои да са първите важни неща, които трябва да направи наследникът на Петър Стойчев. Защото служебният министър няма да има време за много от тези задачи.
Получиха се много интересни отговори, особено на редакционната ни поща, като общото е следното - у хората има усещането, че парите, които държавата дава за спорт не са никак малко, но просто не се харчат правилно, а понякога и дори неразумно.
Естествено, трудно е веднага да се излезе с готова рецепта, но в крайна сметка не преследвахме точно това. Идеята ни беше да се получи дискусия около различни предложения за това каква трябва да е държавната политика в спорта. Защото в последните години такава липсва, просто с пари се пълнят някакви дупки.
Основните направления, в които дават предложения нашите читатели са две: първото е свързано с изразходваните държавни пари от страна на министерството, а второто се отнася до упражняването на властта, която притежава министърът и спазването на правилата в дейностите, които са под негов контрол или върху които той има влияние.
И така, започваме, като ги подреждаме по популярност:
1. За какво да харчи пари държавата в спорта
Тук идеите за развитие и за ограничения са най-много. Нашите читатели държат на строго и прозрачно финансиране на спортните федерации от страна на министерството. Да има ясни приоритети за какви спортове се дават пари и какво се очаква срещу тях. Същото важи и за финансирането на цели спортове - олимпийски или не. Тук вече спорът става много сериозен защото много хора са на мнение, че това, че един спорт е олимпийски не трябва да му гарантира финансиране от държавата. Защото има олимпийски спортове, към които зрителският интерес е нулев. Което означава преразглеждане на бюджетите на федерациите.
2. Поставяне на приоритети
Кое е по-важно за държавата - т.нар. „елитен спорт" или популяризирането на спорта сред децата и превръщането му в неизменна част от живота им.
3. Изработване на ясна програма с точни критерии за развитието на спорта
Тази точка е свързана с предишната, но е по-обща. Тук не става въпрос само за финансирането, но и за приоритетите за развитието на спортовете - кои спортове трябва да се развиват в България и за кои не си струва да се отпускат пари? Тук началото трябва да бъде поставено в училищата и спортуването на децата - дали трябва да се запазят основните занимания по футбол, волейбол, баскетбол и лека атлетика, а другите популярни спортове да са като допълнителна форма. Тук също няма ясно изразено мнение на мнозинството.
4. Трябва ли държавата да дава пари във футбола?
Сега футболните ни клубове не получават пари нито от държавата, нито от тотото. А трябва ли? Според някои наши читатели, тези пари може да се използват за инвестиции в ремонти на стадиони, тренировъчни игрища. Дали да има субсидия за стадионите, които все пак не са частни?
5. Отварянето на спорта към бизнеса
Министерството на спорта има законодателна инициатива чрез министър-председателя и може би е време да направи нещо по въпроса за появата на нормален и най-важното - работещ Закон за спорта. Защото е факт, че спортът у нас трудно намира спонсори и рекламодатели и на много места спасението идва от държавните пари. А не би трябвало да е така.
Възможно ли е министерството на спорта да съдейства за по-добрата работа на отделни федерации с големи компании, които имат интереси в отделен спорт на международно ниво, а тук просто искат да продължат тази линия?
6. Домакинства на състезания и тяхното финансиране
Тук отново се връщаме на парите. Необходимо ли е в България да се провеждат десетки международни състезания от какви ли не първенства, огромната част от които са платени с държавни пари? Примерите с мотоциклетната федерация са най-драстични, но има и други случки, които показват, че твърде често държавата през министерството харчи пари за съмнителен имидж и резултати. И тук има примери, които са свързани със спортове, които са популярни и радват феновете - финалните напъни на БФВ да осигури на България участие на Олимпиадата в Лондон струваха някъде около 2 милиона долара. С тези пари можеха да бъдат ремонтирани залите на всички отбори от А волейболна група. Тук също трябва да има правила и приоритети, като задължително трябва да се вземе под внимание и зрителският интерес.
7. Натурализиране на спортисти
Решението по тези въпроси е на президента, но предложенията минават през министъра на спорта. Трябва ли да се дава българско гражданство на спортисти и ако да, на кои и какви? Големите спортни нации натурализират състезатели, които или са шампиони или имат огромен потенциал за олимпийски и световни титли. При нас отново няма точни правила, а ако има, то те не се спазват. Особено при футболистите, където гражданство получават играчи със съмнителни качества, които след това стоят резерви, но не заемат квоти за чужденци от страни, които са извън ЕС. Тук мотивацията за такова натурализиране определено е корупционна, не мислите ли? Защото явно няма как да е спортно-техническа.
8. Лицензиране на стадиони
Лицензионната комисия на стадионите включва представители на съответната община, полицията и спортното министерство. Тя изготвя пълен доклад на съоръжението (стадиона), който се праща в министерството. Там се сравнява описаното с критериите за лицензиране, след което го пращат в министерството на благоустройството и териториалното развитие, оттам се връща със заверка и ако подпише министърът на спорта, стадионът получава лиценз. Сега проблемите са свързани с това, че този лиценз се получава твърде лесно - стадионът в Своге е идеален пример за това. „Лаута" в Пловдив - също, както и стадионът в Кюстендил. В момента този подпис не тежи и всичко се е превърнало във формалност.
Това са само от предложенията и идеите, които ни изпратиха нашите читатели, със сигурност ще има още, тъй като темата не е затворена, напротив дискусията по нея продължава.
