Примерите за несполучливи футболни трансфери са безброй, но сред тях има и такива, за които наистина искрено съжаляваме, че не се получиха.
Говорим за случаите, когато доказани футболни звезди (или такива с несъмнено огромен потенциал) преминат в силни отбори, привидно способни да извлекат най-доброто от съответния играч и да го приобщят към звезден колектив.
Очакванията за паметни моменти, красиви изпълнения, успехи и трофеи обаче не се осъществиха - тези трансфери се оказаха провалена инвестиция за клубовете и абсолютен кошмар за футболистите. Някои от въпросните играчи така и не успяха да възстановят кариерите си след краха.
Днес си припомняме седем такива трансфера, които доказаха колко суров може да бъде футболът.
Някои от тях бяха изначално обречени, при други нещата се объркаха в някакъв малко по-късен момент, но и при седемте ни се искаше крайният резултат да е съвсем различен.
Анхел ди Мария в Манчестър Юнайтед
На днешна дата с доста голяма убеденост можем да кажем, че никой играч не беше способен да реши проблемите на Юнайтед след напускането на сър Алекс Фъргюсън.
Клубът просто имаше (и все още има) твърде много проблеми, за да разчита на дадена звезда да ги замаже с някакви изключителни индивидуални изяви. И все пак, когато Ди Мария беше купен за рекордните за Острова 59.7 млн. паунда през 2014-а, това изглеждаше като огромна стъпка към завръщането на Юнайтед на върха.
Добре известно е колко тежко се провали аржентинското крило при единствения си сезон в Манчестър. Провалът му беше отчасти заради контузии, отчасти заради мениджъра Луис ван Гаал, отчасти заради самия Ди Мария. Не бива да пропускаме и опита за обир в началото на 2015-а в къщата на Ди Мария, който толкова травмирал него и семейството му, че те чакали първия възможен момент да напуснат Англия завинаги.
По-различни обстоятелства може би щяха да позволят на футболиста да покаже нещо повече на терена. Той обаче беше продаден на ПСЖ на загуба от 15 млн. паунда. В Париж Ди Мария и до днес доказва, че е стойностен футболист, макар и може би не съвсем подходящ за Висшата лига.
Пол Гаскойн в Лацио
Всъщност цялата кариера на Газа може да мине под наслова "Жалко, че нещата не се получиха". Но конкретно преминаването от Тотнъм в Лацио през 1992 г. за 5.5 млн. паунда беше може би най-разочароващо.
Трансферът беше предварително обречен. Контузия в коляното по време на финала за ФА Къп през 1991 беше отложила сделката с една година, а когато невероятно талантливият халф все пак пристигна в Рим, физическите проблеми затрудняваха всяко негово движение.
Невъздържаният му характер направи нещата още по-непоносими и той проявяваше агресия към репортери. А преди началото на втория му сезон в клуба, Дино Дзоф установи, че Газа трябва да отслабне с цели 13 килограма.
За капак, през 1994-а Пол счупи крак на тренировка и година по-късно премина в Рейнджърс.
Андрий Шевченко в Челси
"Сините" бяха спечелили титлата в Англия в последните два сезона и през лятото на 2006-а привлякоха един от най-добрите нападатели в света срещу 30 млн. паунда. Кой изобщо щеше да спре Челси при това положение?
Шевченко, за когото усилено се твърдеше, че има специална връзка с Роман Абрамович, беше нанизал 127 гола за 208 мача в Серия А с екипа на Милан. Във Висшата лига обаче украинецът беше бледа сянка на себе си и се разписа само 9 пъти в 48 срещи.
Макар че получи достатъчно шансове, той така и не успя истински да се адаптира към Челси и към английския футбол. Без да се случи нещо кой знае колко драматично, този изключителен голмайстор и носител на "Златната топка" за 2004-а се беше превърнал в най-обикновен футболист.
Същото се случи и с Фернандо Торес, когато премина на "Стамфорд Бридж" няколко години по-късно. И двамата така и не успяха да възвърнат истинския си облик след престоя в Челси.
Гайска Мендиета в Лацио
Рецептата на успеха при един трансфер включва той да бъде направен в точния момент.
Преминаването на Мендиета от Валенсия в Лацио обаче се оказа в твърде неподходящ момент за клуб и играч, което предопредели провала на сделката.
През 2001 г. платените за футболиста 47.7 млн. евро бяха космическа сума. Той си беше спечелил име на един от най-изкусните плеймейкъри на своето поколение и беше истинско удоволствие да бъде наблюдаван с екипа на Валенсия. "Прилепите" обаче тъкмо бяха загубили трагично два поредни финала в Шампионската лига, а година по-рано един легендарен тим на Лацио беше триумфирал с титлата в Серия А.
Мендиета така и не се адаптира към италианския футбол, а съставът около него беше в преходен период при наближаващата финансова криза в Лацио.
Испанецът изкара само един сезон на Ботуша, последван от кратък престой в Барселона и няколко години в Мидълзбро, но той никога повече не беше играчът, който познавахме от Валенсия. В крайна сметка Мендиета така и не успя да спечели голям трофей в кариерата си.
Роби Кийн в Ливърпул
Има някаква особена романтика в това футболист да подпише с клуб, който е бил в сърцето му много години преди това.
В случая с Ливърпул и един толкова вдъхновяващ нападател като Роби Кийн, това трябваше да проработи и да донесе красиви моменти на феновете. Но мечтата на Кийн да играе на "Анфийлд" продължи само 189 дни, или половин сезон, преди Рафа Бенитес да го продаде обратно на Тотнъм на загуба от няколко милиона паунда.
Според разказа на Стивън Джерард, Бенитес започнал да опитва да промени стила на Кийн веднага след пристигането на ирландеца, което е най-малкото странно, когато привличаш голмайстор със 170 попадения на сметката си.
В Ливърпул Роби Кийн беше предимно резерва и записа пет гола, които не бяха достатъчни да потушат неразбирателствата с мениджъра.
Хуан Себастиан Верон в Манчестър Юнайтед
Близо 20 години по-късно, тази сделка все още стои на челно място сред най-големите трансферни разочарования. Самата идея на сър Алекс Фъргюсън да привлече Верон си беше риск.
Мениджърът, доказал своята прагматичност, хвърли 28.1 млн. паунда за брилянтен плеймейкър, който обаче по никакъв начин не се вписваше в отбора. И след два безплодни сезона на аржентинеца на "Олд Трафорд", Юнайтед извади късмет, че въобще успя да си възвърне половината от трансферната сума, когато Челси плати 15 млн. за футболиста.
Верон обаче нямаше успех и в Челси, където се появи в игра само 7 пъти във Висшата лига.
Изглежда той просто не успяваше да се адаптира към по-бързото темпо в Англия, сполетяха го и травми, а по-късно се оплака, че предсезонната подготовка на Юнайтед не е била достатъчно интензивна и затова с напредването на първия му сезон формата му прогресивно спадаше.
Марио Балотели в Ливърпул
Реално няма трансфер на Балотели където и да е, който да е сработил.
Лошото момче на италианския футбол обиколи немалко отбори, сред които Интер, Манчестър Сити и Милан, но ако има един трансфер, който ни се искаше да сработи противно на здравия разум, това беше този в Ливърпул.
Просто тогава "мърсисайдци" отчаяно се нуждаеха от класен нов нападател, а Балотели - от ново начало, чрез което да изчисти главата си и да преодолее проблемите с дисциплината.
Естествено, нищо такова не се случи. От самото начало мениджърът Брендън Роджърс даде да се разбере, че клубът поема риск с Балотели просто защото не е успял да намери друг заместник на напусналия Луис Суарес. Роджърс искаше Алексис Санчес, но той предпочете Арсенал.
Супер Марио регистрира само 4 гола в 28 мача и първо беше преотстъпен на Милан, после и продаден на Ница.
А каква прекрасна история щеше да бъде, ако Балотели беше направил фурор в Ливърпул. Щеше да е против всякаква логика и всякакви очаквания, но несъмнено щеше да е забавно и паметно.
