Дойде ли нашият час?

Мощната Русия. Полуфинал на олимпиада. И какво от това!

Дошъл е моментът да прескочим и тази волейболна сила, за да се зарадваме на нещо велико на олимпийски игри. Защото два пъти тя ни спира по пътя към големи дела, когато сме били най-близо.

Салпаров, Соколов и останалите вече изравниха най-доброто постижение на България на олимпийски игри.

Говорим за нормални такива, тоест - вадим от сметката игрите в Москва през 1980-а, когато волейболният елит не е в пълен състав по ясни причини. През 1972 година в Мюнхен оставаме четвърти, като в мача за бронза ни спира СССР - 0:3.

В Москва сме на финал, но там няма как да вземеш злато срещу обиращия всичко състав на домакините - 1:3. Един път стомна за вода, втори път, третият вече е време да дойде и нашият час!

Има всички предпоставки да се случи. Отборът ни играе с размах, самочувствие, усмивка и с усещането за единение.

Кеф е да гледаш как се радват след всяка точка, как намигат и благодарят на този италиански вълшебник Камило Плачи, който знае къде да иде всеки сервис и откъде ще се появи всяка заплаха.

Това, господа, е отбор! И в него има много резерви, които още не се е наложило да влизат в употреба в напечен миг. Просто защото такива почти нямахме на тази олимпиада.

Ако не тръгне играта, на игрището може да видим Владо Николов, поразяващ и надъхан за изява, вероятно последна в кариерата му.

Може да се появи Теди Тодоров, талантът на бъдещето за българския волейбол. Или пък Валентин Братоев, който все още реди силни и слаби изяви, но е с потенциал и непознат за съперниците.

Но това са детайли. Истината е, че отборът ни лети върху противниците заради настроението и духа си. Някак успяха да се разграничат от глупостите, с които цяло лято ги занимават - треньори, президенти на федерации, протести, бойкоти...

Хора - това е олимпиадата! В най-турбулентното волейболно лято от десетилетия отборът ни лети като изтребител към величие и пренаписва историята на играта.

Какво би станало при загуба днес ли? Такъв сценарий не бива да ни минава през главите. Но ако не успеем дори и медал да вземем, трябва просто да поздравим този чудесен и вълнуващ отбор. И да бъдем позитивни.

Поне 9 от този състав - Салпаров, Братоеви, Ники Николов, Тодоров, Скримов, Димитров, Соколов и Йосифов имат физическа възможност да са гръбнак на тима и за олимпиадата в Рио.

Дотогава има и световно, както и няколко европейски първенства. Не забравяйте и Матей, който не е в Лондон. Той продължава да е един от петимата най-добри волейболисти в света, независимо от обстоятелствата и случилото се извън игрището това лято.

Това звучи обещаващо, нали? Но нека не гледаме към Рио, когато днес имаме възможност да видим финала на хоризонта.

Какво толкова - това е Русия, която победихме два пъти във важни мачове за последните 5 години.

Бихме ги в Япония през 2007-а с 3:2, за да стигнем полуфинал на Световната купа. После ги ударихме и за третото място на европейското в Турция през 2009-а, тогава с 3:0.

С открити лица и оптимизъм, днес цяла България ще подкрепи своя отбор. Той подсказа как стават нещата - без страх, с усмивка, настроение, хъс и желание.