Ски бегачът Йоханес Хьосфлот Клебо стана най-успешният спортист на Зимни олимпиади с общо 11 златни медала, 6 от които от последните Игри в Италия. Родината му Норвегия пък счупи собствения си рекорд за най-успешна страна на Зимна олимпиада с общо 18-те си злата от Милано-Кортина.
При това Клебо спечели всички индивидуални дисциплини в програмата на ски бягането - от спринт до 50-километровата дистанция, както и отборните стартове. За да оглави листата на най-успешните зимни спортисти на Олимпиади изпревари собствените си сънародници Бьорн Дели и Марит Бьорген с по 8 златни медала, отново в ски бягането, и Оле Ейнар Бьорндален с 8 отличия в биатлона.
Очевидно ски бягането е най-успешният спорт за Норвегия, и явно там правят нещо различно от останалия свят - след като държава с под 6 млн. души население успява да е над всички други спортни сили в зимните дисциплини.
На какво се дължи това и може ли да бъде обяснено с факта, че Норвегия е изключително богата държава?
••• Богата, но не защото харчи парите си от нефт и газ:
Първо - няма как да не се отдаде заслуженото на самия Йоханес Клебо, повсеместно вече наричан Крал на ски бягането. В самата Норвегия анализират надълго и широко на каква комбинация от фактори се дължи феноменалният му успех, и със сигурност не е единствено на упорит, всеотдаен труд - това го правят още хиляди спортисти.
В рамките на 2 седмици той се яви на 6 страшно изискващи старта. Спечели както спринта от 1,5 км, така и бруталното състезание на 50 км, което не просто е "кралската дисциплина" в този спорт, но е и в края на Игрите, и носи тежестта на натрупаната умора от всички останали стартове.
При норвежеца става сума и за известна наследственост, неповторима техника, умно поддържана и развивана форма и кариера, интелигентност и ментална сила. Клебо е нечовек, а в Норвегия е направо бог.
И, да, както страната му има привилегията да е родината на най-великия в този спорт, така и самият Йоханес Клебо има късмета да се е родил на правилното място.
Вероятно е на друго място по света талантът му да остане ако не неоткрит, по поне не развит до степента на 11 златни медала от Олимпиада, плюс още 15 на Световни първенства и 107 в Световната купа.
С извинение за клишето - ски бягането е религия в Норвегия. И под религия се разбира не само огромната фенска маса, но и също толкова огромната маса хора, които практикуват активно този спорт - и на професионално, и на любителско ниво.
В Норвегия, както и в останалите северни страни, friluftsliv - живот на открито, е общоприетият начин за прекарване на свободното време - от разходки до активен спорт сред природата. И съвсем логично един от масовите начини за прекарване на време на открито през зимата е и под формата на практикуване на ски бягане.
Не само защото на места като Норвегия има хилядолетна традиция за придвижване на ски през зимата. Но и защото точно тази активност е евтина, достъпна и здравословна, а скандинавците са рационални хора. В сравнение с останалите зимни спортове ски бягането изисква далеч по-малко инфраструктура и поддръжка - няма лифтове или пързалка за лед, да не говорим за шанца или улей. Достатъчно е открито пространство със сняг, на което да се поддържа трасе.
От друга страна, особено на любителско ниво, травматизмът е далеч по-нисък, а ползите на здравето - изключително комплексни.
Ски бягането е аеробна тренировка, въвлича около 90 на сто от мускулатурата, позволява човек сам да избира интензивността, действа благоприятно на психичното здраве, тъй като се практикува сред природата. За капак гори и много калории. И не отнема много време - час-два са напълно достатъчни за удовлетворяващо натоварване и зареждане с тонус.
В Норвегия оценяват това висока и малките деца се качват на писалките на по 2-3 годишна възраст, а да покараш ски през уикенда, вечер или по време на семейната ваканция е най-обичайното нещо на света. В почти всяко населено място има и се поддържат трасета за ски бягане, и те са пълни с народ в неработни дни и часове - от малки деца през майки на ски, които дърпат бебета в специално пригодени колички до възрастни хора.
Нищо от това не е организирано централизирано или задължително. Основната част от обучението е от семейството или от клуб, в който се записват децата. В градините и училищата също има дни за ски. Трасетата пък се поддържат основно от общините.
В страната е масова практика децата да бъдат записвани на някакъв спорт и да го практикуват на клубно ниво. Родителите плащат такси за покриване на разходите, но често са и доброволци - като треньори, мениджъри или помощници.
Освен това концепцията е, че като малки децата трябва да се забавляват, а не да се конкурират - до 12-13 годишна възраст фокусът е върху участие, а не върху състезания и резултати. Съответно няма натиск за постижения и успехи, което значи, че няма и разочарование и отказ при неуспeх.
В резултат над 90 на сто от населението на Норвегия на 25 годишна възраст участва в някаква форма на организиран спорт, а в клубове за ски бягане членуват около 100 000 души.
Над една четвърт от възрастните хора в страната практикуват ски бягане поне веднъж годишно.
Така със съвместните усилия на общински власти, клубове и спонсори Норвегия поддържа огромна инфраструктура за ски бягане, а и огромна маса практикуващи. И от този много широк фундамент, който се занимава със ски бягане за здраве и забавление, има предостатъчно единици, които от местните клубове да стигнат до елитното ниво. И да се породи огромна конкуренция, която също тласка развитието на спорта.
Това отново не става единствено с държавни субсидии. Както и на останалите места по света елитните спортисти се тренират и финансират от федерацията по ски и в национален отбор. Въпреки че Норвегия е богата, парите отново не са единствено от държавата и спортния тотализатор, а и от спонсорства.
Единственото място, в което дават много пари от държавния бюджет, е центърът за високо спортно майсторство "Олимпиатопен", където попада елитът и където се финансират и разработват най-високи технологии и методи за тренировки и усъвършенстване. Но и там пари не се изливат за щяло и нещяло.
Норвегия може да най-успешната страна в зимните спортове, но не инвестира в скъпи и бутикови откъм масова практика дисциплини като бослей, скелетон и шейни.
Така комбинацията от традиция и култура, децентрализация, умно финансиране и подход дава резултати, които се измерват и в олимпийски медали и успехи на световно ниво. Дори прекалено.
На пръв поглед парадоксално, но при мъжете от няколко години Норвегия е толкова успешна, че представлява опасност за любимия си спорт. Като дисциплина, която е достъпна само за страни с истинска зима, ски бягането няма как да се радва на огромна световна популярност. Когато обаче една нация доминира, интрига за публиката няма и спортът допълнително губи рейтинги.
Това бързо води до загуба на интерес и спонсори, и спортът замира.
Което би било жалко - не само за норвежците, но и за всички фенове на зимните спортове. Защото смисълът от успехи като този на Йоханес Клебо не е в чупенето на рекорди, а в това да вдъхнови повече хора да се качат на писалки. Да подишат въздух, да се движат на открито и да се радват на зимата.
