26-годишният защитник на Милан показа Тиаго Силва страхотната форма, в която се намира, при победата над Иран с 3:0 в четвъртък и над Украйна с 2:0 вчера. Той бе двойно по-важен за отбора си на фона на колебливото представяне на партньора му в отбрана Давид Луис.
На световното първенство в ЮАР Силва бе резерва на старите кучета Лусио и Жуан. Три месеца по-късно обаче той е основата, от която започва да се гради играта на „селесао", и е пример за смяната на поколенията, налагана от новия наставник Мано Менезеш.
В същото време вечният съперник Аржентина подхожда по коренно различен начин. И при загубата от Япония с 0:1 в петък, и при победата с 4:1 над Испания миналия месец, в сърцето на отбраната на „небесносините" бяха Габриел Милито и Мартин Демикелис. И двамата играчи имат своите достойнства, но никога не са били особено силни в националния отбор. Като се има предвид и че са на по 30 години, е трудно да се предположи, че ще може да се разчита на тях за следващото Световно първенство през 2014 г.
Подходът към централните защитници е показателен, че Бразилия вече работи за световна титла на домашния мондиал след четири години, докато Аржентина е зациклила здраво.
Кой ще ги води напред? И с каква игрова философия? В момента халфът от отбора-световен шампион през 1986 г. Серхио Батиста се води временно изпълняващ длъжността.
Това положение по принцип би му позволило да прави експерименти, но, от друга страна, той се бори за постоянно назначение и затова внимава за всяка своя стъпка.
Неговият най-голям враг в момента е предшественикът му и бивш съотборник Диего Марадона.
Могат да се кажат и добри неща за периода на управление на футболната легенда. Той пое отбора в трудна ситуация и постиженията му не бяха толкова лоши, колкото ги изкарват - до момента, в който дон Диего не изпадна в еуфория и не изпрати зле балансиран състав от футболисти срещу Германия на четвъртфинала, загубен с 0:4.
През 2006 г. Аржентина под ръководството на Хосе Пекерман отпадна на същия етап от същия съперник, но след дузпи. Когато ги посрещнаха у дома като герои, Марадона заяви, че няма нищо за празнуване, тъй като този отбор трябвало да се стреми към нещо повече.
По същата тази логика той нямаше никакво основание да иска да продължи работата си, защото неговата загуба бе далеч по-тежка. Вместо това, той поде цяла кампания за възстановяване на поста си, подкрепен от голяма част от населението, което го боготвори заради това, което е постигнал като футболист.
Диего каза, че никой не познава Батиста, дори и в съседен Уругвай. Временният селекционер има и друг кандидат, от когото да се притеснява - треньорът на Естудиантес Алехандро Сабея.
На новия наставник на Бразилия Менезеш му бе казано, че резултатите нямат значение и че разполага с нужното време да гради отбор за Мондиал 2014, като има пълната подкрепа на федерацията - в добро и в зло...
За разлика от него, Батиста е в коренно противоположно положение - съдбата му се определя от краткосрочните резултати. При това положение не е чудно, че той не поема риска да заложи на млади защитници например.
Има и други „смекчаващи вината" обстоятелства - Бразилия и Аржентина не са „в една лодка". Поначало домакинството на световно първенство е предимство, но има и недостатъци - Бразилия няма да може да обиграе състава си в квалификационната борба, така че не е изненадващо, че те започват подготовка за четири години напред.
А който и да е треньор на Аржентина, фокусът му ще е именно върху най-непосредственото бъдеще. Следващата година страната е домакин на Копа Америка. „Албиноселесте" не са печелили титла при мъжете от 1993 г., когато взеха именно това отличие. Натискът върху тях за победа в този турнир е огромен, което увеличава „срока на годност" на играчи от сорта на Габи Милито и Демикелис, а по-младият състав ще трябва да се формира в периода 2012-14.
