Националите тръгват към европейското от сърцето на Европа - Брюксел. Без Бербатов.
Оптимистичният поглед върху утрешната контрола ще ни върне към старта на квалификациите за последното голямо първенство, на което се класирахме - през 2004-а година. Тогава тръгнахме "по вода" с 2:0 пак на бившия стадион "Хейзел" и поставихме здрава основа, върху която стигнахме целта.
Прилики с онова време има - пак бяхме без Бербатов, който за този мач бе наказан. Лидер стана Стилиян Петров, който заби един от головете и игра като лъв. Днес пак чакаме на Стилиян, който остава последният играч от световна класа в тима ни.
Но разликите са фрапиращи и оптимизмът се присвива някъде в крайчеца на душата на родния фен. Тогава отборът се водеше от Краси Балъков, оцелял от златното ни поколение.
Ние след него такъв играч нямаме. Селекционерът Пламен Марков разбра, че трябва да остави на Балъков да води нещата на терена, а и като разбрани и умни мъже, треньор и капитан действаха безупречно заедно. Сега нещата са различни.
Националният е в ръцете на дуото Стоилов-Сираков, като от това произтичат и позитиви, но и много негативи. И двамата са с огромно самочуствие, както и с его, не по-малко от това на звездите в отбора. Като се тегли чертата от ролята им в родния футбол обаче, не може да се каже, че големите им успехи са повече от грандиозните провали.
Защото до четвъртфинала в УЕФА и влизането в групите на Шампионската лига с Левски трябва да наредим сривовете Беверен, Тампере, Кипър... Освен това видно е, че Сираков се занимава повече с частен бизнес и сафарита, отколкото с националния.
Така всичко пада на гърба на Стоилов. Треньорът не е в розова ситуация. Поколението на гелосаните и непостигнали нищо голямо в националния футболисти продължава да властва, а дори най-качественият му представител се оттегли. Мартин Петров, доказан мъж и лидер, е контузен постоянно и не се знае доколко може да помогне в квалификациите. Стилиян и Станимир - това са надеждите на България.
Без Бербатов тартори в отбора остават Валери Божинов и Благой Георгиев, защото Стилиян отказва да поеме ролята си извън терена. Халфът се сърди на медиите, които съвсем резонно осмяха нелепия му бойкот отпреди години - та той трая 5 месеца и не включи нито един мач! Другите "стари кучета" също не посягат към лидерска роля. Георги Петков е в неприкрит конфликт със Сираков и Стоилов, Станислав Ангелов си е единак тип "Стилиян", а хора като Илиан Стоянов, Тунчев или Велизар никога не са били сериозни фактори в националния.
А с Божинов и Благо на волана, при цялото уважение към футболните им качества, в съблекалнята и по лагерите е гарантирано само, че денят ще минава в шеги и закачки.
Супер, ама дали отборът ще върви?
Смело можем да прогнозираме, че в тази безтегловност, както и при обективни фактори като контузии и без това ограничен избор от добри играчи, класиране за каквото и да е първенство е нереалистично.
А когато това проумяват и самите футболисти, и то още на старта на квалификациите, нищо добро не ни чака. И ако се плашим от рева на "трите лъва" на Капело и от швейцарските войници на Хицферлд, да не забравяме, че Черна гора може да ни стане втори Кипър. А Уелс има да ни връща. А в британските отбори липсата на класа винаги се компенсира с пределна мотивация. Ейре ни го доказа в миналите квалификации.
Мрачна прогноза за един очакван тежък цикъл, започващ на "Уембли".
