Това бе вечерта на Кройф.
Великолепно видео с благодарности от неговите играчи - онези, сложили основите на победната Барса в началото на 90-те, се завъртя на стадиона.
Хореографията също благодари на покойния холандец.
В 14-ата минута трибуните се разтърсиха от аплодисменти.
Наследството на Кройф може да бъде видяно навсякъде в клуба.
Трофеите, стилът, подходът, организацията от детските отбори до първия...
Но на терена за едни 90 минути Барселона изневери на Кройфизма и бе надиграна от Реал именно с принципите, които Йохан е заложил в ДНК-то на Барса.
Реал игра простичък футбол, а нали "да играеш просто е най-сложното нещо на света" - казваше го Кройф.
Мадрид вкара един гол повече от съперника - основен принцип на Кройфизма.
2:1. Заслужено.
Гостите играха нападателно при 1:1, а Барса се колебаеше дали да не "кротне" за точката.
Ето това Кройф никога не би позволил на своя тим.
Преди около 25 години в едно велико дерби на същия стадион, Реал напълно надиграваше Барса и резултатът бе 1:1 - по същия сценарий като в събота вечер.
Мадрид диктуваше темпото и изглеждаше, че ще вкара победно.
Но минута преди края каталунците намериха сили за контраатака, Стоичков стреля, вратарят отби, а Камата с върховно усилие довкара, като щеше да скъса мрежата.
В събота вечер Роналдо заби с техника, но и с оченидна злоба. Спортна.
Отново цитираме Кройф:
"Статистически доказано е, че един играч притежава топката само по 3 минути във всеки мач.
Така че от изключителна важност е какво той прави в онези 87 минути, в които не играе с нея.
Това определя дали си добър играч или не."
Колко пъти видяхте Роналдо с топката преди гола?
Един удар в гредата и един блокиран - сигурен гол.
През другото време бе разпилян и изолиран. Но...
Реал искаше победата въпреки всичко.
А това всичко дойде и под формата на рефера Алехандро Ернандес, който отмени мистериозно редовен гол на Гарет Бейл.
"Ужасно решение, не го докоснах", отсече уелсецът, който уж бе фаулирал Жорди Алба.
Но работата на терена на звездите различи отборите.
Личният им пример.
И тук, извинявайте, ако сме досадни, отново ще цитираме Йохан, защото това бе вечерта за спомен и почит към него.
"В моите отбори вратарят е първият нападател, а нападателят е първият защитник."
Роналдо като нямаше топката и не участваше в атаките - както беше до 70-ата минута, се върна 2-3 пъти чак в своето наказателно поле и спря нападения на Барса.
Бейл не спря да вършее от аутлиния до аутлиния отдясно.
Кроос, Модрич...
Меси се изолира и чакаше своя момент.
Но пак работеше повече от Неймар, напълно анонимен и флегматичен.
Така дерби не се печели, въпреки че можеше да се случи с класата и гениалността на Тризъбеца.
Но не - дерби се печели с характер.
И с простота в играта.
Реал го направи.
И малкото семенце на съмнението се пося в главите на играчите на Барса.
След 39 мача без поражение, те имат правото вече да не мислят, че са недосегаеми.
Ако Кройф им бе треньор, могат да са сигурни, че щеше да им го набие в главите на първата тренировка в понеделник сутрин.
Реал пък може да диша спокойно най-накрая, след труден сезон.
И да гледа оптимистично към Шампионската лига, която остава единствен реалистичен шанс за трофей.
Защо не - ако можеш да надиграеш и биеш Барса в неговия дом, от кого да се притесняваш?
А и двамата най-скъпи играчи в света - Роналдо и Бейл, заработиха на победни обороти.
Те бяха в основата на Десетата преди 2 години, така че...
