Малко имена в световния футбол са забулени в такава мистерия.
Известен като Краля за привържениците на Манчестър Юнайтед, Ерик Кантона промени съдбините на клуба и вдъхнови възхода под ръководството на сър Алекс Фъргюсън, който установи ера в модерния футбол.
Преди точно 25 години Кантона изигра първия си официален мач на Острова. Той не беше с червената фланелка на "дяволите", нито с белия екип на Лийдс...
А историята около това как достигна до "Елънд Роуд" и "Олд Трафорд" е изпълнена с перипетии, обрати и неочаквани моменти.
През декември 1991 г. ситуацията на Ерик е доста сложна. Френският национал е призован за изслушване от дисциплинарната комисия, след като удря с топката рефер като играч на Ним. И го наказват за един месец.
Неговият отговор?
Нарича "идиот" в лицето всеки един от членовете на комисията, което автоматично довежда до продължаването на санкцията му.
Ерик прибързано обявява, че слага край на кариерата си, дори без да подозира какво му предстои в следващите години.
Един от интересните моменти е, че в началото на кариерата си в Англия е най-близо до Ливърпул.
След мач между "червените" и Оксер Мишел Платини лично разговаря с Греъм Сунес и му казва за талантливия, но проблемен Кантона.
"Не, не ми трябва още един хулиган", отговаря мениджърът, който и без това разполага с група от над 30 футболисти и се опитва да се раздели с няколко.
След като се разминава с "Анфийлд", Ерик се пробва в Шефийлд Уензди, който през сезон 1991/92 се бори за титлата.
А тук историята е поучителна най-вече с това какъв шанс пропускат "кукумявките".
Взимат го на проби, но заради лошото време изиграва само един мач за тима - на закрито в зала.
Убеждават го да остане още седмица и да се пробва на нормален терен, но французинът си събира багажа и си тръгва от "Хилзбъро".
И най-после се появява Лийдс, който първоначално го взима под наем с опция за постоянен трансфер.
Ходът е изненадващ за отбора, чийто мениджър е Хауърд Уилкинсън.
Той разчита на директния и ефективен футбол и е спокойна натура. По такъв начин е конструирла и тима си и поради тази причина Кантона не се вписва в подобна обстановка.
Уилкинсън обаче има опит с "хулигани". Един от първите му значими трансфери на "Елънд Роуд" е този на Вини Джоунс.
Уелсецът е от тези футболисти, които могат да си изкарат картон и по време на неделната служба в църквата, но под зоркия поглед на треньора и с тежката дума на капитана Гордън Стракън в съблекалнята вижда жълтия цвят само три пъти през кампанията 1989/90, когато йоркшърци стават шампиони на втора дивизия.
Хауърд получава много критики, че е решил да приюти французина, но е непреклонен. "Никога не съм имал проблеми с мой играч. Няма да имам и сега", отсича специалистът.
Местен репортер задава въпрос на френски: "Porquoi avez-vous signe Eric Cantona?" (Защо привлякохте Ерик Кантона), за да илюстрира трудностите в комуникацията, които предстоят между играч и треньор.
Уилкинсън обаче отбива и този удар, отговаряйки бавно, но на съвсем приличен френски, че му е по-лесно да разбере Кантона, отколкото шотландските звезди Стракън и Макалистър.
Наставникът едва ли сам съзнава колко брилянтно действа и какъв шанс отваря пред непокорния нов в Англия. След това имаше изцепки и кунг-фу удари, но влиянието на Уилкинсън върху кариерата на Ерик на Острова е безценно.
"Той беше наясно с мен от първата ми тренировка и беше убеден, че може да ме интегрира веднага в отбора. Но същевременно ми демонстрираше и че не иска да ме пришпорва", спомня си Ерик.
Той прави дебюта си в официална среща за Лийдс на 8 февруари 1992 г. на "Баундъри Парк" срещу Олдъм. Йоркшърци губят с 0:2, а Кантона влиза като резерва през второто полувреме.
Той не успява да покаже нещо изключително за малкото си минути на терена, но още с първите си докосвания изпълва с надежда премръзналите фенове в сектора за гости.
Но с надежда се посрещат повечето нови в Англия, а да я оправдае по такъв начин успя само Краля.
