Бенфика срещу Барселона: традицията се знае отдавна - победителят става европейски шампион. Изключение до момента няма.
Всичко започва преди повече от 50 години в тогавашния турнир за КЕШ... Славният Реал (Мадрид), който печели купата във всичките първи пет издания на надпреварата, най-после е детрониран. Актуалният шампион на Испания и най-върл враг на „белите" - Барселона, драматично отстранява на осминафиналите непобедения досега за КЕШ носител на трофея с 2:2 в столицата и 2:1 на свой терен и пътят към финала е открит.
Междувременно дотам достига и един доста изненадващ съперник - португалският Бенфика е скромно име на европейската сцена до момента и никой не го очаква там.
Но, воден от странника Бела Гутман, младият и силно талантлив състав на „орлите" преодолява категорично шампионите на Шотландия Хартс, на Унгария - Уйпещ, на Дания - Орхус, и респектиращия по онова време австрийски Рапид (Виена).
Малцина обаче смятат, че Бенфика има шанс срещу звездния тим на Барса, включващ великите унгарци Шандор Кочиш и Золтан Цибор в атака, вещия плеймейкър Луис Суарес и Ладислао Кубала по крилото.
На стадион "Ванкдорф" в швейцарската столица Берн всичко изглежда нормално, когато Кочиш открива резултата с глава в типичен стил. Скоро след това обаче нападателят на португалците Агуаш изравнява след грешка на вратаря ветеран Рамалец.
Нещата стават още по-зле за Барса две минути по-късно, когато 37-годишният страж си отбелязва автогол при една върната топка, а през второто полувреме с далечен шут Колуна прави преднината на „орлите" 3:1.
Все пак в 75-ата мин. Цибор по подобен начин намалява и до края на мача в наказателното поле на Бенфика е опълчение, но щурмът на каталунците не дава резултат и капитанът Агуаш вдига бленуваната купа.
През следващия сезон лисабонският гранд вече има в редиците си великия Еузебио и защитава трофея в друг знаменит финал, побеждавайки не кой да е, а Реал (Мадрид) на Пушкаш и Де Стефано, с 5:3.
Така Бенфика записва за вечни времена името си сред европейските грандове и никой не очаква, че този втори техен трофей ще е и последен за предстоящите 50 сезона.
Гениалният унгарски евреин Бела Гутман, извършил немислимото в португалската столица, поисква от клубните шефове увеличение на заплатата, но изненадващо те отказват. Тогава треньорът си тръгва със скандал, заявявайки, че отборът 100 години няма да вземе европейско отличие.
Едва ли Гутман е имал предвид да прокълне Бенфика, ами вероятно в състояние на афект просто е искал да каже колко е незаменим той за клуба. В крайна сметка специалистът се връща начело на „орлите" през 1965 след два загубени без него финала за КЕШ, но дори и той не успява да върне трофея на „Ещадио Луш".
Прогнозата на стария Бела продължава да се сбъдва и през 1968, 1988 и 1990, когато Бенфика също се препъва на последното стъпало.
В Барселона много добре познават същото чувство, тъй като след 1961, през 1986 отборът отново не успява да покори най-престижното клубно отличие, сензационно падайки с дузпи от румънския Стяуа.
Така през 1991 - 30 години след първия финал в историята на каталунците, в турнира за КЕШ е въведена групова фаза. Вместо да играят четвъртфинали, последните осем отбора са разделени в две групи, чиито победители ще се срещнат в битка за трофея.
В Група „В" категорични фаворити изглеждат Барселона и Бенфика, като освен тях там са Динамо (Киев) и Спарта (Прага). Първият двубой в Лисабон завършва 0:0, а в последния кръг от групата през март 1992 Барса приема „орлите" на „Камп Ноу" в решаващ мач за определяне на финалиста.
В „дрийм тийм"-а на Йохан Кройф личат имената на испанските национали като Субисарета, Бакеро, Салинас, железният холандски защитник с бомбен удар Роналд Куман, гениалният датски плеймейкър Микаел Лаудруп и безпощадното крило Христо Стоичков.
Именно българската „кама" е изведена отляво и в типичен стил пронизва вратата на португалците още в 10-ата минута. Отново Стоичков се пуска по лявото крило и центрира към най-добрия си приятел Хосе Мари Бакеро за 2:0. Брито намалява резултата в 29-ата мин., но това 2:1 остава до края и Барса е на финал!
В храма на футбола „Уембли" 111 минути са нужни на каталунците да пробият отбраната на италианския шампион Сампдория, в чиито редици блестят звезди като Виали, Манчини, Виерховод и Ломбардо.
Все пак Роналд Куман го прави - в познат стил, от пряк свободен удар, и „синьо-червените" за пръв път изкачват европейския клубен връх - нещо, което им предстои да направят още три пъти през ХХI век.
По пътя към втората си купа Барселона отново среща Бенфика - на четвъртфинал през 2006 г.
И двата тима са преодолели тежки английски съперници на предишния етап от турнира. Барса отстранява Челси на Жозе Моуриньо с 2:1 в Лондон и равенство 1:1 на „Камп Ноу". „Орлите" пък са категорични срещу Ливърпул - 1:0 у дома и 2:0 на „Анфийлд".
Така двама холандски треньори, бивши велики футболисти, приятели и съотборници от славния тим на „лалетата", триумфирал на Евро'88, застават един срещу друг в четвъртфинален сблъсък.
Начело на Бенфика е самият Роналд Куман, донесъл първата европейска купа на Барселона. На другата скамейка е Франк Рийкард - железният боец на Милан и Холандия, в чието лице почитателите на Барселона виждат новия си Йохан Кройф.
Двата мача протичат по познат от сезон 1991/92 начин. Първият двубой в Лисабон минава без голове, а след това на свой терен „блаугранас" са категорични - 2:0 с попадения на перлите в атаката на тима Роналдиньо и Самуел Ето'о.
За Барса остават още две крачки до трофея и отборът ги извървява - на полуфинала е отстранен Милан, а след това пред Роналдиньо и компания глава прекланят и „артилеристите" на Арсен Венгер.
За този отбор на Барселона масово започво да се говори, че бил най-добрият в историята на играта. Никой не предполага обаче, че ще дойде и ерата на Лионел Меси на „Камп Ноу" и тогава ще намерим нов еталон за съвършенство във футбола...
Така довечера Барса, макар и гост, е изявен фаворит срещу именития си съперник. Единствените трима, останали от онзи състав през 2006, са вратарят Виктор Валдес, капитанът Карлес Пуйол и едно дребничко момченце от халфовата линия, което тази година стана най-добрият играч на Евро 2012 - Андрес Иниеста.
Все още в състава на „орлите" е бразилският защитник Луизао, но той няма да може да вземе участие поради наказание. Още по-притеснителна за домакините е липсата на парагвайския нападател Оскар Кардосо, който е с травма в бедрото, но вместо него в атака ще излезе младата надежда от Бразилия Родриго.
Наставникът на Барселона Тито Вилянова няма да може да разчита на контузените Жерар Пике и Тиаго.
Мачът е под номер 350 за Бенфика в евротурнирите, а каталунците ще се опитат да отбележат своя гол номер 800.
Интересно е, че „орлите" нямат победа над испански съперник вече 30 години - от успеха си с 2:1 срещу Бетис за Купата на УЕФА през 1982. Същевременно обаче, както видяхме, и Барса не е побеждавала Бенфика в Лисабон, като и двете срещи завършват 0:0.
Двубоят в португалската столица несъмнено е най-вълнуващият от програмата на Шампионската лига тази вечер, а знаейки и традицията, че при среща между тези два велики клуба, единият по-късно печели и европейската купа, не ни остава друго освен да следим със затаен дъх сблъсъка на „Луш".
