Как ги изпуснахме в Палермо...
Вероятно и след години ще се питаме как България загуби тази световна квалификация от суперсилата Италия с 0:1. Победиха ни с гол на Алберто Джилардино, но трепериха юнашки, а нашите заслужаваха поне реми.
Какво ти реми? С оглед на чистите положения трябваше да бием!
Но от такава игра нямаме право да се срамуваме или да сме недоволни. Тимът на Любо Пенев направи каквото можа, че и повече, за да вкара гол.
Блъскаше се в стена от малшанс, от този непробиваем Буфон, а и в неумение на някои от нападателите да вкарат лесни положения.
Но, особено второто полувреме, в Палермо ни кара да сме оптимисти. Как точно Любо превърна отбора на неудачниците в отбор на надъханите питбули, които пресират Италия на нейна земя...
Сигурно само той си знае. Как Гаджев тича и подава точно до милиметър в националния, когато в Левски е посредствен? Как Димитър Рангелов гази Киелини и печели топката в единоборства, как Тодор Неделев слаломира и стреля на сантиметри от гредата срещу бранители на Милан и Юве...
Как се преобразява този отбор в квалификациите?
Това бе първата ни загуба, а не бяхме надиграни. Италия вкара в 38-ата минута чрез Алберто Джилардино, а дотогава вече можехме да водим. Александър Тонев стреля опасно с левачката, но точно в Буфон.
След почивката настана ураган, а този вратар спаси неспасяемото. Първо Ивелин Попов от упор с крак не успя, Буфон извади от голлинията.
После пак Попето с глава, пак отчаяно спасяване. Трето - този път от Рангелов, като на филм.
После шут на Бодуров в опълчение от тела в сини фланелки, удар на Неделев в ъгъла, минал на косъм...
И накрая натиск, в който дори вратарят ни се включи. Минев в последната секунда, с последния удар... Така и не влезе топката в тази италианска врата.
Как да не му вярваш на Любо като казва преди мача, че сме дошли да играем и да вкарваме голове? Как да не се изкефиш, че имаме треньор и отбор, които си вярват на терена на Италия?
Няма на какво отгоре - "А" група и Серия "А" имат общо само в буквата. В историята не сме ги били навън, а толкова близо едва ли ще бъдем.
Този отбор е нашият отбор - играе, напада, цели се в победата и вратата. Затова му вярваме, колкото и трудно да беше това преди година.
Смело напред към Малта, после Ереван, после Чехия у дома... Докъдето стигне силата.
И късметът ще ни покрие все някога, защото не може да е всеки път като в Палермо.
