Лотар Матеус: Искам да изградя нещо в България

С десет години по-млад

Не използвам ботокс, не си боядисвам косата. Не съм почитател на спа манията. Три до четири пъти седмично тичам, често на бягащите пътечки във фитнеса на хотелите, в които отсядам. Пътувам много, за да се виждам с националния отбор, те са ми като деца сега. Имам много приятели, които се радват на живота и работата си. Това те държи млад.

България

Заради предстоящия ни много важен мач - европейската квалификация с Швейцария на Отмар Хитцфелд няма да мога да празнувам рождения си ден. Той е в понеделник, а по същото време ще започва лагерът ни за този двубой. Преди това ще събера някои приятели в Мюнхен. Пожелавам си победата над Швейцария за подарък. И малко по-спокоен живот. Имам договор с България до края на 2011 г., с опция за още две. Искам да изградя нещо там, макар че би ми било по-лесно да ръководя Германия. Най-вече заради повечето опции. Не вярвам обаче това да стане скоро най-вече заради удължения договор на Йоахим Льов. Истината е, че той е перфектния треньор за Бундестима, най-добрият, който сме имали в последните шест, седем години. Клинсман бе повече мениджър.

Бундеслигата

Може би клубовете трябва да кажат защо никой не ме е канил за треньор. Всъщност имал съм оферти от различни тимове от първенството (б.р. - Хановер, Нюрнберг, Берлин), но никоя не е била на 100% сигурна. Може би за в бъдеще би могло да стане. Не бих определил обаче това като следващата си мечта. Въртележката на треньорите в Бундеслигата изглежда като един затворен кръг, а в чужбина има наистина добри клубове. За някой като мен, който толкова обича футбола, който се справя с проблемите винаги има място.

Михаел Балак, новият Матеус и супрезвездите на Германия

Михаел Балак направи страхотни неща за немския футбол, той бе лидер на националния отбор в най-трудните времена за тима. Той заслужава подобаващо сбогуване. Но така както играе сега тимът ни, няма причини Михаел да бъде в състава. Той трябва да разбере това, както и факта, че за него е по-добре да се съсредоточи върху Байер (Леверкузен), за да може успешно да приключи кариерата си. Сега в Германия разполагаме с 20 или дори 30 много талантливи играчи. Тимът ни като цяло има страхотен потенциал, защото е много млад. Може би има само един отбор по-добър от нас - испанците. Не мога да кажа в кого от талантите виждам себе си. И Марсел Шмелцер, и Марио Гьотце имат качества затова. Но трябва да си признаем, че сега те имат много повече възможности, отколкото аз когато дебютирах за националния отбор. Тренировките са по-добри, времената са различни. При нас футбол можеше да се тренира само в големия град, в Европа имаше много граници, нямаше Интернет, телефони. През 1988 г. дори Италия изглеждаше прекалено далеч. Освен талантите обаче имаме и няколко суперзвезди. Швайнщайгер е в топ 10 на играчите в света, Мюлер, особено по начина, по който игра на световното - също. Йозил е истинският диригент на Реал (Мадрид), а Нойер от няколко години е №1 при вратарите. Нищо че някои определят Касияс и Буфон като такива.

Семейството

Не смятам, че съм допускал грешки в личния си живот. Бракът е като футбола. Както на терена, така и в брака не се знае какво ще стане. Важното е да се бориш и да се раздаваш, но много зависи и от съотборника ти. Това може да звучи странно от моите устни, но аз съм човек, който слага семейството си като топ приоритет. Дъщеря ми Алиса вече е омъжена, но засега не планират да имат бебе. Но бих бил щастлив в някакъв момент да ме направи дядо.

Грешките и най-големите успехи

Напускането на Байерн (Мюнхен), за да премина в Ню Йорк през 2000 г. определено бе грешка. Ако бях завършил кариерата си в Байерн може би щях да съм спечелил и Шампионската лига - единственият трофей, до който не успях да стигна в кариерата си. Спорът около бенефисния ми мач с екипа на Байерн нямаше да го има. Може би дори още щях да съм в клуба и много от нещата, които ми се случиха, щяха да се случат по друг начин. Случилото се преди 11 г. определено бе грешка, съветът, който ми бе даден бе неправилен. Но като цяло съвестта ми е чиста. С всичко и всички се разбирам. Дори с Байерн. А най-големият ми успех е световната титла от 1990 г. Но се гордея и с всичките 20 години, които бях в националния отбор - въпреки десетте операции, въпреки трите години на конфликт с Берти Фогтс, когото сега разбирам по-добре. Научих по нещо от всичките си треньори. Един от тях - Франц Бекенбауер обаче бе по-специален. Той не беше просто треньор, той бе моята пътеводна светлина, мой приятел, мой съветник.

Трансферът в Реал (Мадрид)

През 1991 г. Реал предложи да плати на Интер 18 милиона марки, за да ме откупи. Президентът на италианския тим тогава - Ернесто Пелегрини бе голям почитател на изобразителното изкуство. Тогава той им каза: „Когато притежаваш Пикасо, не го продаваш. Лотар е нашият Пикасо и не се продава". Така трансферът пропадна въпреки че аз много исках да опитам в Реал.

Новините

Най-четените