Идва Олимпиада и родният ни волейбол пак се тресе от скандали. Но все пак има разлика. Този път хората застанаха на едната страна. Не по форумите, а на улицата. Нещо ми направи впечатление - засилващият се призив за бойкот на финалите на Световна Лига.
Хора, не наказвайте тези момчета, които останаха в отбора. Те защитават България и вас. Защото се иска мъжество не само да напуснеш, но и да останеш. Особено в такъв момент, когато отговорността легна напълно върху тях. Тогава когато много хора ги обвиняват, че са предатели и трябвало да застанат зад треньора си. Може ли някой от нас да си представи напрежението, на което са подложени тези момчета в момента. Но те също имат своята кауза и са готови да я защитават.
Един мъж дойде и показа на народа как се защитават принципи, позиция и кауза. Поклон пред него. Аз също заставам твърдо зад неговата позиция. За Федерацията мисля, че няма какво толкова да се каже. Тези хора показаха много пъти, че не се справят добре в своята работа - и на Олимпиадата в Пекин, и миналата година със скандалите в женския ни национален отбор и т. н. А на последната си пресконференция те показаха истинските си лица. Видя ги цяла България колко са жалки.
Но г-н Стойчев много добре знаеше какво го чака, когато прие да застане на поста. Той сам се постави в положението да направи избор и нито една от опциите да не е вярната. Защо преди месец постави този ултиматум, който за мен си беше просто едномесечно предизвестие за напускане?
Всички знаехме, че вероятността неговите условия да бъдат изпълнени клони към нулата. Дали това беше добре премислен ход или просто емоционално избухване, просто можем да гадаем.
Но това с нищо не променя сегашните събития, а просто доведе до тях. Защото според мен имаше и друг начин. Ако нашият треньор бе останал и постигнал добри резултати, например без Матей Казийски, може би нещата биха изглеждали по-различно.
Защото аз твърдо вярвам, че той можеше да го постигне, дори и без Казийски. Защото виждам един човек, който гори в това, което прави. Защото знам, че този човек с тази харизма и характер може да мотивира нашите момчета, да ги накара да се борят за себе си, за нас, за България.
Г-н Стойчев нееднократно каза, че волейболът е кауза. Но според мен да защитиш своята кауза означава не само да имаш принципи и позиция. Означава да направиш саможертва.
Не говоря за полагания труд и усилия. Говоря за лична саможертва, ако трябва да направиш дори компромис с някои свои принципи и виждания. За мен тази саможертва я направиха тези момчета, които останаха в отбора. И те заслужават да ги подкрепим.
Хора, КАУЗАТА е волейбол. Но какво е волейболът? Волейболът не е Българската федерация и онези жалки човечета в нея.
Волейболът са всички хора, които играят тази великолепна игра. Волейболът сме ние, феновете, които ги подкрепяме.
Независимо дали става въпрос за клубно или национално ниво. Волейболът са нашите деца, в очите на които тези момчета са герои.
Хора, нека следващия месец покажем на децата си, че можем и искаме да подкрепим техните и нашите герои. Хора, нека защитим каузата ВОЛЕЙБОЛ!
